Читать «Дъщери на мрака» онлайн
Л. Дж. Смит
Л. Дж. Смит
Дъщери на мрака
Нощният свят не е място. Той е навсякъде около нас. Нощният свят е тайно общество на вампири, върколаци, вещици, шейпшифтъри и други същества на мрака. Те живеят сред нас, но спазват свои собствени правила. И първите две от тях гласят:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени.
1
Роан, Кестрел и Джейд — каза Мери-Линет, когато тя и Марк минаха покрай една стара викторианска ферма.
— Какво?
— Роан. Кестрел. И Джейд. Така се казват момичетата, които скоро ще дойдат да живеят тук. — Мери-Линет кимна с глава към къщата, тъй като ръцете й бяха заети с голям градински стол. — Това са племенничките на госпожа Бърдок. Не помниш ли, че вече ти казах за тях?
— Смътно — отвърна Марк, намествайки на рамото си телескопа, който носеше, докато двамата се изкачваха по обраслия с ниски дървета хълм. Както Мери-Линет добре знаеше, краткият му отговор означаваше, че брат й изпитва силно смущение.
— Какви прекрасни имена — каза тя. — И самите те сигурно са много мили момичета. Или поне така твърди госпожа Бърдок.
— Госпожа Бърдок е луда.
— Тя е просто ексцентрична. Вчера ми каза, че всичките й племеннички са много красиви. Знам, че може би преувеличава и че е пристрастна, но звучеше много убедена в думите си. Всяка от тях била прелестна по свой начин.
— Тогава по-добре да отидат в Калифорния — промърмори Марк под носа си. — Там ще могат да позират за модните журнали. Къде да сложа това нещо? — добави той, когато стигнаха до билото на хълма.
— Ето тук. — Мери-Линет остави градинския стол на земята. Сетне утъпка леко мястото, за да може телескопът да стои в правилно положение, и каза като че ли между другото: — Знаеш ли, мислех си, че бихме могли утре да отидем у тях и да се запознаем с момичетата… Просто да ги поздравим и да ги посрещнем с добре дошли…
— Ще престанеш ли? — каза Марк троснато. — Аз мога и сам да организирам живота си. Ако искам да се запозная с някое момиче, и сам мога да го направя. Не се нуждая от помощта ти.
— Добре, добре. Не се нуждаеш от помощта ми, разбирам. Но внимавай с окуляра, моля те.
— Освен това какво смяташ да им кажеш? — попита Марк, събрал известна смелост. — Добре дошли в Брайър Крийк, където нищо не се случва. Където има повече койоти, отколкото хора. И където единственото забавление е надбягването с мишки в бара „Голд Крийк“…
— Добре, добре — въздъхна Мери-Линет. Тя погледна по-малкия си брат, който точно в този момент беше огрян от последните лъчи на залязващото слънце. Ако човек го видеше сега, би си помислил, че не е боледувал нито ден от живота си. Косата му беше тъмна и лъскава като тази на Мери-Линет, очите му бяха също толкова сини и ясни, а погледът пълен с живот. Той имаше същия загар като нейния и същия здрав цвят на бузите.
Но като дете Марк беше слабичък и мършав и с усилие си поемаше всеки следващ дъх. Астмата му беше толкова тежка, че почти цялата си втора година прекара в кислородна палатка, борейки се за живота си. Мери-Линет, която беше година и половина по-голяма от него, се питаше всеки ден дали нейното братче някога ще се върне у дома.
