Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 79

Още веднъж тя откри, че не знае какъв е етикетът за такива случаи. Погледна го и изведнъж спря да се чувства неловко. Той я наблюдаваше с хладния си спокоен поглед. Но сетне Джереми я изненада. Хвърли бърз поглед към тротоара и каза:

— Мери-Линет, бъди внимателна.

— Какво?

— Бъди внимателна. — Тонът му беше същият, както когато я предупреди за Вик и Тод.

— Всичко е наред — отвърна Мери-Линет. Тя не знаеше как да му обясни. Дори собствените сестри на Аш не вярваха, че той не би й причинил зло.

Джереми изглеждаше мрачен.

— Познавам такива като него. Понякога те водят човешки момичета в своите клубове и те уверявам, че не би искала да знаеш защо. Затова по-добре се пази, става ли?

Мери-Линет беше потресена. Роан и момичетата също бяха говорили такива неща, но изречени от Джереми, те се забиха още по-дълбоко в съзнанието й. Аш несъмнено беше правил неща в живота си, които… е добре, които биха я накарали да го убие, ако ги знаеше. Неща, които човек просто никога не би могъл да забрави.

— Да, ще внимавам — рече тя. Осъзна, че е стиснала ръцете си в юмруци и добави с насмешка: — Аз мога да се справя с него.

Джереми изглеждаше все така навъсен. Кафявите му очи бяха тъмни и беше стиснал здраво челюсти, когато погледна към Аш. Зад привидното му спокойствие Мери-Линет чувстваше обузданата сила, която бушуваше в него. Студен гняв. Готовност да я защити. И открита неприязън към Аш.

В този момент другите се отправиха към тях.

— Всичко ще бъде наред — прошепна бързо Мери-Линет.

А Джереми каза на висок глас:

— Ще помисля кой от хората в града може да стои зад това. И ще ти кажа, ако измисля нещо.

Мери-Линет кимна.

— Благодаря ти, Джереми. — Тя се опита да го успокои с поглед, докато останалите се качваха в колата.

Джереми ги изпрати с поглед, докато се отдалечаваха от бензиностанцията. Не им махна с ръка.

— Добре, прибираме се вкъщи — рече Марк. — И после какво?

Никой не му отговори. Мери-Линет си даде сметка, че тя самата нямаше представа какво следваше оттук нататък.

— Предполагам, най-напред трябва да решим дали все още имаме някакви заподозрени — каза тя накрая.

— Има нещо друго, което трябва да направим преди това — промълви Роан. — Искам да кажа ние, вампирите.

Мери-Линет се досети какво имаше предвид само по начина, по който тя произнесе думите. Но Марк все пак попита:

— Какво?

— Трябва да се нахраним — каза Кестрел с най-лъчезарната си усмивка.

Те се върнаха във фермата Бърдок. От котката нямаше и следа. Четиримата вампири се отправиха към гората, като Джейд през цялото време зовеше Тиги. А Мери-Линет тръгна към старинното писалище със сгъваем капак на госпожа Бърдок. Взе оттам малко канцеларска хартия, съвсем леко покрита с плесен по краищата, и сребърна писалка с натруфена викторианска шарка върху нея.

— А сега — каза Мери-Линет, сядайки на кухненската маса — ще направим списък на заподозрените.

— В тази къща няма нищо за ядене — отбеляза Марк. Той бе отворил всички кухненски шкафове. — Само неща като разтворимо кафе и зелени желатинови бонбони. От онези, които никой не яде.