Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 80

— Мога само да ти напомня, че твоята приятелка е вампир. Хайде. Да седнем и да се съсредоточим. — Марк седна и въздъхна. — И така, кого да включим в нашия списък?

— Трябваше да отидем да разберем каква е тази история с убития кон — каза Марк.

Мери-Линет замря с писалката над листа хартия.

— Прав си, този случай трябва да има някаква връзка. Съвсем забравих за него. — Което доказваше, че детективската работа няма нищо общо с празното мотаене. — Добре — продължи тя мрачно. — Да допуснем, че онзи, който е убил коня, е същият, който е посегнал на леля Опал и козата. И може би пак той е счупил прозореца на бензиностанцията миналата нощ. Накъде ни води това?

— Мисля, че са били Тод и Вик — отсече Марк.

— Много находчиво.

— Говоря сериозно. Знаеш, че Тод винаги дъвче някаква клечка за зъби. А в козата бяха забити именно клечки за зъби.

Клечки за зъби… За какво й напомняше това? Не, не бяха клечки за зъби, а по-големи пръчки. Защо не можеше да си спомни? Тя потърка чело и се отказа да се бори с паметта си.

— Добре… ще запиша Тод и Вик като ловци на вампири с въпросителен знак. Освен ако не мислиш, че те самите са вампири.

— Не — отвърна Марк, необезпокоен от сарказма й. — Мисля, че Джейд щеше да забележи това, докато е пиела кръвта им. — Той я погледна замислено. — Е, добре, ти си умната. Кой според теб го е направил?

— Нямам никаква представа.

Марк й направи физиономия и тя нарисува машинално кол върху листа хартия. Сетне колът се промени в по-малка пръчка с размерите на молив, държан от женска ръка. Мери-Линет не умееше да рисува ръце…

— О, боже. Бъни…

— Бъни ли го е направила? — попита Марк простодушно.

— Да — отговори Мери-Линет. — Тоест, не. Не знам. Но онези пръчки в козата, по-големите… виждала съм я да ги използва. Тя си оправя ноктите с тях. Това са специални клечки за кожичките на ноктите.

— Е, добре… — Марк изглеждаше поразен. — Но… Бъни. Хайде, стига, тя не може да убие и комар.

Мери-Линет поклати развълнувано глава.

— Според Роан нейното име е характерно за вампирите ламия. И освен това Бъни каза нещо странно онзи ден, когато търсех Тод и Вик. — В ума на Мери-Линет се отприщи поток от спомени, към които тя не желаеше особено да се връща. — Тя ми пожела „успешен лов“.

— Мери, това е от „Книга за джунглата“.

— Знам. Но прозвуча странно в нейната уста. Освен това тя изглежда някак подозрително мила и изплашена. Ами ако това е само номер? — Когато Марк не отговори, тя продължи: — Защо тази хипотеза да е по-малко вероятна от предположението, че Тод и Вик са ловци на вампири?

— Добре, запиши я и нея.

Мери-Линет го направи. Сетне каза:

— Знаеш ли, все забравям да попитам Роан как са писали на госпожа Бърдок от онзи остров… — Тя се прекъсна и застана нащрек, когато чу задната врата да се затръшва.

— Аз ли се връщам първа?

Това беше Роан, поруменяла, разчорлена и леко задъхана. Косите й падаха като настръхнал кестеняв облак около нея.

— Къде са останалите? — попита Мери-Линет.

— Разделихме се още в началото. Това е единственият начин да ловуваме на толкова малка територия.