Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 78

— Аш…

Той не я погледна. Беше стиснал здраво челюсти.

„Проблемът е, че няма лесен отговор“, заключи Мери-Линет за себе си.

— Съжалявам — каза тя дрезгаво, опитвайки се да пропъди особеното чувство, което изведнъж я беше обзело. — Но всичко, което става, е толкова… странно. Никога не съм допускала, че подобно нещо може да ми се случи. — Тя преглътна неспокойно. — Предполагам, ти също. Първо, бягството на сестрите ти… а сега и аз. Каква нелепа шега, а?

— Да. — Аш вече не гледаше към отсрещната сграда. — Виж… защо пък да не ти кажа. Аз наистина не съм искал това да се случи и ако някой миналата седмица ми беше казал, че… ще се забъркам… с човешко момиче, щях просто да му откъсна главата. Преди това обаче щях да се посмея от сърце. Но…

Той замълча. Това, изглежда, беше краят на признанието му. И, разбира се, нямаше нужда да казва нищо повече. Мери-Линет скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в парченце стъкло на земята, опитвайки се да измисли какво да му отговори. Освен онова, което се подразбираше. Но така и нищо не й дойде наум. Тя устоя на изкушението да ритне парченцето стъкло с крак.

— Аз влияя зле на сестрите ти.

— Казах това само за да те защитя. По-точно да се опитам да те защитя.

— Аз мога да се защитавам и сама.

— Забелязах го — отвърна той сухо. — Помага ли ти това в живота?

— Забелязал си го, казваш? Не мисля така, защо ти изобщо не вярваш в това. Ти ме смяташ за по-слаба от теб и по-уязвима… И въпреки че не го признаваш, аз знам, че си го мислиш.

Изведнъж в очите на Аш проблесна лукаво пламъче и те станаха зелени като градински кукуряк.

— Ако беше вампир, нямаше да бъдеш по-слаба — рече той. — И освен това щеше да знаеш какво действително си мисля. — Той протегна ръката си. — Искаш ли да добиеш представа?

— По-добре да се връщаме — каза Мери-Линет рязко. — Иначе ще си помислят, че сме се избили един друг.

— Нека си мислят каквото искат — каза Аш, все още протегнал ръка, но Мери-Линет само поклати глава и се отдалечи.

Беше изплашена. Всеки път, когато беше с Аш, тя отиваше твърде далече. И освен това се питаше каква част от разговора им е била дочута от другите.

Когато зави зад ъгъла, погледът й веднага се насочи към Джереми. Той стоеше с Кестрел до бензиновата помпа. Бяха съвсем близо един до друг и за момент Мери-Линет бе обзета от някаква странна тревога.

Сетне вътрешният й глас я попита: „Луда ли си? Как можеш да го ревнуваш, при положение че сама му даваш поводи за ревност. А междувременно по-добре помисли какво да правиш със своята сродна душа… Би било хубаво, ако той и Кестрел се харесат.“

— Не ме е грижа. Не мога да чакам повече — каза Джейд на Роан. Двете момичета стояха на тротоара. — Трябва да го намеря.

— Тя смята, че Тиги се е прибрал вкъщи — обясни по-голямата сестра, когато видя Мери-Линет.

Аш тръгна към Роан, последван от Кестрел. По някакъв начин Мери-Линет се озова до Джереми.