Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 77

Мери-Линет се опита да мисли трезво, но главата й пулсираше.

— Има и една друга възможност — рече Аш приглушено, сякаш нямаше нищо против, ако тя се престореше, че не го е чула.

Мери-Линет отметна леко глава назад, наблюдавайки синьо-жълтите проблясъци на слънцето през затворените си клепачи.

— Какво? — попита тя.

— Знам, че вие и момичетата сте направили кръвен ритуал. Било е незаконно, но това сега няма значение. Вие сте част от причината те да не искат да си тръгнат оттук.

Мери-Линет отвори уста да възрази, че те не искат да си тръгнат, защото животът им в Нощния свят е бил непоносим, но Аш побърза да продължи:

— Но може би ако вие станете… като нас, бихме могли да измислим нещо. Аз бих могъл да върна момичетата на острова и след няколко месеца да ги изведа някак отново. Ще отидем някъде, където никой не ни познава. И където никой няма да заподозре, че около нас има нещо нередно. Момичетата ще бъдат свободни и няма да са принудени да живеят разделени от вас, така че няма да има причина да не бъдат щастливи. Брат ти също може да дойде.

Мери-Линет се извърна бавно и се вгледа в Аш. Слънчевите лъчи разкриваха някои непознати до този момент отсенки в русите му коси и те проблясваха в топли тонове, близки до тези на Джейд и Кестрел. Над очите му беше паднала сянка и сега изглеждаха по-тъмни. Той стоеше, висок и изтънчен както винаги, но беше бръкнал с едната си ръка в джоба и на лицето му беше изписано измъчено изражение.

— Не се мръщи така, не ти отива — рече тя.

— По дяволите, не се дръж покровителствено с мен — извика той.

Мери-Линет трепна. „Е, какво пък, така е по-добре…“, помисли си тя.

— Доколкото разбирам — поде тя предпазливо, но с ясното намерение да му даде да разбере, че тя е тази, която има право да бъде разстроена и огорчена, — ти ми предлагаш да ме превърнеш във вампир.

Ъгълчето на устата му леко трепна. Той пъхна и другата си ръка в джоба и погледна настрани.

— В общи линии, да.

— Така че сестрите ти да бъдат щастливи.

— Така че да не бъдете убити от някой страж на Нощния свят като Куин.

— Но Нощните хора няма ли да ме убият дори и променена?

— Само ако те открият — каза Аш с жестоки нотки в гласа си. — Но ако успеем да се измъкнем оттук, това няма да се случи. При всяко положение, ако станеш вампир, ще имаш по-добри шансове да оцелееш, когато се сблъскаш с тях.

— Значи трябва да стана вампир и да се откажа от всичко, което обичам, за да могат сестрите ти да бъдат щастливи.

Аш се взираше гневно в покрива на отсрещната сграда.

— Добре, забрави.

— Повярвай ми, аз дори не съм се замисляла за това.

— Разбирам. — Той продължи да се взира в покрива и изведнъж Мери-Линет беше обзета от ужасното подозрение, че вижда в очите му влага.

„Аз също плаках, не знам вече колко пъти, през последните два дни — мислеше си тя. — А преди плачех само когато се любувах на звездите, които понякога са до болка красиви. Става нещо нередно с мен. Дори вече не знам коя съм. Изглежда, има нещо нередно и в Аш.“