Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 73

Роан стоеше безмълвно, със сериозен израз на лицето, но устните й потрепваха. Светът заплува пред очите на Мери-Линет и по страните й потекоха сълзи.

— Съжалявам — рече тя, слагайки ръка на рамото й. — Мъчно ми е, че трябва да изживееш това.

— Мислех, че той е добро момче — каза Мери-Линет, извръщайки глава.

— А аз и сега мисля така — отбеляза Роан. — И знаеш ли, това в действителност означава, че той не го е направил.

— Защото е добро момче ли?

— Защото е върколак.

Мери-Линет се обърна към нея.

— Как така?

— Разбираш ли, върколаците са различни — каза Роан. — Не са като вампирите. Те не могат просто да се задоволят с някакво количество кръв и после да спрат, без да наранят повече жертвата си. Върколаците убиват всеки път, когато ловуват, защото трябва да ядат. — Мери-Линет преглътна, но Роан продължи невъзмутимо. — Понякога те изяждат цялото животно, но задължително поглъщат вътрешните органи, сърцето, черния дроб… Принудени са да го правят, по същия начин както вампирите се нуждаят от кръв.

— И това означава…

— Че той не е убил леля Опал. Нито козата. Те и двете бяха непокътнати. — Роан въздъхна. — Виж. Върколаците и вампирите традиционно се мразят едни други. Те са вечни съперници и вампирите ламия възприемат върколаците в общи линии като по-низша класа. Но много от тях са достойни създания и убиват само за да се хранят.

— О! — каза Мери-Линет с глух глас. Трябваше ли това да я направи по-щастлива? — Значи момчето, което мислех за добро, просто понякога трябва да яде черен дроб.

— Мери-Линет, не можеш да го обвиняваш за това. Не знам как да ти го обясня. Върколаците не са хора, които понякога се превръщат във вълци. Те по-скоро са вълци, които понякога изглеждат като хора.

— Но въпреки това убиват — отбеляза мрачно Мери-Линет.

— Да, но само животни. Законът е много строг в това отношение. В противен случай хората много бързо ги откриват. Вампирите могат да прикрият делата си, представяйки нещата така, сякаш гърлото на жертвата е било прерязано, но когато убива върколак, всичко е очевидно.

— Добре. Сега разбирам. — „Трябва да бъда по-ентусиазирана — помисли си Мери-Линет. — Но как е било възможно да се доверя на някого, зад чиито очи се е криел върколак. Мога да им се възхищавам, както се възхищавам на един красив и вероломен хищник, но не и да им се доверявам.“

— Сега, преди да се върнем, трябва да ти кажа, че може да възникне проблем — предупреди я Роан. — Ако Джереми разбере, че си го разпознала по пръстена, той може да се досети, че сме ти разказали за… — Тя се огледа и понижи глас: — За Нощния свят.

— О, боже! — възкликна Мери-Линет, осмисляйки думите й.

— Да, това означава, че ще бъде негов дълг да ни издаде. Или сам да ни убие.

— О, боже.

— Но не мисля, че ще го направи. Той те харесва, Мери-Линет. При това много. Не мисля, че ще намери сили да те предаде.