Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 71

— Така е… и точно затова е символ на силата. Имената на дърветата са едни от най-могъщите имена в нашите очи.

Аш излезе от магазина. В същия момент Мери-Линет се обърна и потърси Джереми с поглед.

Не го видя, бензиностанцията беше пуста, но чу нещо… Звук, за който не си беше давала сметка през последните няколко минути. Удари с чук.

— Хайде да заобиколим — каза тя и тръгна, без да почака Аш да се присъедини към тях. Кестрел и Роан я последваха.

Джереми беше отзад и ковеше дълга дъска върху един счупен прозорец. Земята около него беше посипана с парчета от дебело стъкло със зеленикав оттенък. Светлокестенявата му коса падаше върху очите му, докато се опитваше да задържи дъската неподвижно.

— Какво е станало? — попита Мери-Линет, посягайки механично към десния край на дъската, за да му помогне.

Той вдигна глава и на лицето ум се изписа облекчение, когато пусна дъската.

— А, Мери-Линет, благодаря ти. Задръж за секунда.

Джереми бръкна в джоба си за пирони и започна да ги забива с чука си с бързи уверени движения. Сетне каза:

— Не знам какво е станало. Някой е счупил прозореца миналата нощ. Всичко е изпотрошил.

— Миналата нощ, изглежда, е била доста оживена — отбеляза сухо Кестрел.

Джереми се обърна по посока на гласа. И в следващия момент ръцете му се сковаха, както държеше чука и пирона. Остана дълго загледан в Кестрел и Роан, която стоеше до нея… После се извърна отново към Мери-Линет и каза бавно:

— Пак ли ти свърши бензинът?

— О, не. Не. — „Трябваше да отлея малко от резервоара, за да има повод да дойда тук“ — помисли си Мери-Линет. Нанси Дрю несъмнено би се сетила за това. — Просто се появи някакво чукане и реших, че би могъл да погледнеш двигателя… понеже последния път не го направи.

„Несвързано и жалко обяснение“, каза си тя в последвалата тишина. В това време светлокафявите очи на Джереми продължаваха да се взират изпитателно в нея.

— Разбира се, Мери-Линет — каза той без нито нотка на сарказъм. Думите му прозвучаха по-скоро нежно. — Веднага щом свърша тук.

„О, не е възможно той да е вампир. И какво правя тук въобще? Лъжа го и го подозирам, при положение че винаги е бил мил с мен. Той е от онези момчета, които по-скоро помагат на старите дами, вместо да ги убиват.“

С-с-с-с-с-с-с…

Мери-Линет трепна, когато чу това диво изсъскване, което разцепи тишината. То дойде зад гърба й и за миг, обзета от ужас, си помисли, че го е издала Кестрел. Сетне тя видя, че Джейд и Марк са заобиколили зад ъгъла и че Тиги се бори в ръцете на Джейд като малък леопард. Котето фучеше и драскаше с нокти, а черната му козина беше настръхнала. Преди Джейд да успее да го сграбчи по-здраво, то се покатери по рамото й, скочи, тупна на земята и побягна.

— Тиги! — изпищя Джейд. Тя хукна подир него, пъргава като самото коте и сребърно русите й коси се развяха след нея. Марк я последва и налетя на Аш, който точно в този момент също зави зад ъгъла. Аш се блъсна в стената на бензиностанцията.

— Е, това беше забавно — каза Кестрел, усмихната.

Но Мери-Линет не чу думите й. Джереми се взираше в Аш и изразът на лицето му беше такъв, че я побиха тръпки.