Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 74

Мери-Линет почувства, че поруменява.

— Но така той сам ще си навлече неприятности, нали?

— Възможно е, ако някой научи за това. По-добре да се върнем и да видим какво става. Може би не е разбрал, че знаеш. Или Кестрел и Аш са успели да го заблудят по някакъв начин.

14

Те тръгнаха обратно към бензиностанцията, вървейки бързо, почти рамо до рамо. Мери-Линет намираше особена утеха в близостта и самообладанието на Роан. Тя никога преди не беше имала приятелка, която да не й отстъпва по нищо и която да умее с еднаква лекота да се грижи за другите и да приема помощта им.

Когато стигнаха до бензиностанцията, видяха, че малката група се е скупчила около колата на Мери-Линет. Джереми оглеждаше двигателя. Марк и Джейд се бяха върнали, стоейки ръка за ръка, но от Тиги нямаше никаква следа. Кестрел се беше облегнала на бензиновата помпа, а Аш говореше нещо на Джереми:

— … Върколакът влиза в кабинета на втория доктор и му казва: „Докторе, мисля, че съм болен от бяс.“ А докторът му отвръща…

„Очевидно номерът със заблудата не е минал“, помисли си Мери-Линет.

— Аш, това не е Смешно — намеси се Роан със затворени очи и сковани рамене. Сетне погледна Джереми и каза: — Извинявай. Той не го направи нарочно.

— Сигурен съм, че беше нарочно, но това няма значение. Чувал съм и по-лоши вицове. — Джереми се наведе отново над двигателя. Зави една капачка на мястото й с внимателни отмерени движения. После вдигна глава към Мери-Линет.

Тя не знаеше какво да каже. Какъв беше етикетът, когато току-що си разбрал, че някой е върколак? И че дългът на неговия вид му повелява да те изяде.

Очите й се напълниха със сълзи. Днес изобщо не можеше да се вземе в ръце.

Джереми погледна настрани. И поклати леко глава. На лицето му беше изписана горчивина.

— Точно както и предполагах — каза той. — Знаех, че ще реагираш по този начин. Иначе щях да ти кажа сам преди много време.

— Наистина ли? — Сълзите вече не замъгляваха така очите й. — Но тогава щеше да си имаш неприятности. Нали?

Джереми се усмихна едва-едва.

— Ние тук не сме от най-фанатичните привърженици на Закона на Нощния свят. — Той произнесе думите със съвършено нормален тон и Аш и сестрите му машинално се огледаха.

— Ние? — каза Мери-Линет недоумяващо.

— Моето семейство. Някога те са се заселили тук заради отдалечеността на това място. Не са искали да безпокоят никого, както и някой да ги безпокои. Но, разбира се, сега тях вече ги няма. Останах само аз.

В тона му нямаше и нотка на самосъжаление, но Мери-Линет пристъпи към него.

— Съжалявам.

Джейд също се приближи към Джереми, ококорила широко сребристозелените си очи.

— Но и ние дойдохме тук по същата причина. За да не ни безпокои никой. И ние не обичаме Нощния свят.

Джереми се усмихна отново леко, което пролича най-вече в очите му.

— Знам — обърна се той към Джейд. — Вие сте роднини на госпожа Бърдок, нали?

— Тя беше наша леля — каза Кестрел, приковала златистите си очи в него.

Изражението на Джереми съвсем леко се промени. Той се извърна към Кестрел и срещна погледа й.