Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 75

— „Беше“?

— Претърпяла е малък инцидент, свързан с дървен кол — обясни Аш. — Странно е как се случват такива неща понякога…

Лицето на Джереми отново се промени. Изглеждаше така, сякаш имаше нужда да се подпре на колата.

— Кой го е направил? — попита той и погледна към Аш. За миг на Мери-Линет й се стори, че зъбите му проблеснаха. — Чакайте, вие си мислите, че аз съм го направил. Нали?

— В един момент и това ни мина през ума — отвърна Аш. — Всъщност все още ни минава. Тази мисъл ту идва, ту си отива, може би трябва да й направим пешеходна пътека.

— Аш, престани! — сряза го Мери-Линет.

— Значи твърдиш, че не си го направил ти? — обърна се Марк към Джереми и почти едновременно с него Роан каза:

— Всъщност Кестрел смята, че това е дело на ловец на вампири.

Гласът й беше тих, но всички отново се огледаха. Улицата беше все още пуста.

— Тук няма никакви ловци на вампири — каза Джереми глухо.

— Значи го е направил вампир — прошепна Джейд развълнувано. — Трябва да е бил вампир, имайки предвид начина, по който леля Опал е била убита. А също и козата.

— Козата…? Не, спести ми го. Не искам да знам. — Джереми затръшна капака на колата, погледна към Мери-Линет и каза бързо: — Всичко е наред тук. Трябва само по някое време да смениш маслото. — Сетне се обърна към Роан: — Съжалявам за леля ви. Но ако има наоколо вампир, значи се крие. И при това много умело. Пък бил той и ловец на вампири.

— Вече се бяхме досетили за това — рече Кестрел.

Мери-Линет очакваше Аш да се намеси в разговора, но не стана така. Пъхнал ръце в джобовете си и потънал в мисли, той гледаше към отсрещната страна на улицата.

— Да си видял нещо, което може да ни насочи в правилната посока? — обърна се Мери-Линет към Джереми. — Ние смятахме да огледаме града.

Той срещна прямо погледа й.

— Ако знаех нещо, щях да ви кажа. — В тона му имаше съвсем леко ударение върху последната дума. — Ако можех да ви помогна, щях да го направя.

— Е, добре, защо не дойдеш тогава с нас? Ще ти разрешим да си покажеш главата през прозореца — каза Аш, оживявайки се отново.

С това чашата преля. Мери-Линет тръгна към него, сграбчи го за ръката и подхвърли към другите:

— Извинете ни за малко. — После го задърпа към гърба на бензиностанцията. — Глупак такъв!

— О, чакай малко…

— Млъквай! — Мери-Линет заби пръст в гърлото му. Нямаше значение, че досега й с него предизвикваше електрически експлозии. Това само й даваше още една причина да иска да го убие. В същото време откри, че розовата мъгла, която се появяваше в такива моменти, приличаше много на гнева, който обзема човек, когато крещи на някого. — Ти искаш винаги да си във вихъра на събитията, нали? Да си център на внимание, да се правиш на умник и да изказващ мнение по всякакви въпроси!

— О! — възкликна Аш.

— Дори ако това означава да нараняваш другите. Дори ако това означава да нараняваш някого, на когото цял живот не му е вървяло. Е, добре, не и този път.

— О! — повтори Аш.

— Роан каза, че според вас върколаците са по-низш вид. И знаеш ли какво е това? Ние го наричаме предразсъдъци. Имат ги и хората и това изобщо не им прави чест. Това е най-отвратителното нещо на света. Срамувам се дори да стоя до теб, докато се държиш по този начин. — Мери-Линет осъзна, че плаче. И миг по-късно забеляза, че Марк и Джейд надничат зад ъгъла на бензиностанцията.