Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 69

Но единственото, за което Мери-Линет можеше да мисли, беше един стих от Робърт Сървис: „Небесата нощни бяха оживели и пулсираха в ярки пламъци…“

— Любопитна съм — отвърна тя. — Но в това няма смисъл, защото те правят неща, които ние нямаме право да правим — те убиват!

Мери-Линет остави чашата си с мляко, сякаш беше изгубила апетит. Но истината беше, че си имаше апетит. И не беше ли точно в това проблемът? Нормално беше стомахът й да се свие само при мисълта как убива живо същество и сетне пие кръвта от топлото му тяло.

Вместо това беше изплашена. От онова, което се таеше в този нов непознат свят. И от самата себе си.

— Опасно е — каза тя на Марк. — Не разбираш ли? Ние се заплетохме в този Нощен свят и това е място, където могат да ни се случат лоши неща. Като казвам лоши, нямам предвид нещо от рода на това да те скъсат на изпит, а по-скоро нещо като…

— … Бели зъби, проблясващи под лунната светлина.

— Нещо като това да бъдеш убит завърши мисълта си Мери-Линет. — Говоря сериозно, Марк. Това не е като на кино.

Марк се взираше в нея.

— Да, но ние знаехме това и преди — рече той и тонът му сякаш казваше „Какво толкова?“

Но Мери-Линет не намери думи, с които да му обясни какво точно чувства. Тя изведнъж се изправи.

— Ако ще ходим там, по-добре да тръгваме — каза тя. — Вече е почти един.

Сестрите и Аш ги очакваха пред фермата Бърдок.

— Ти и Марк можете да седнете отпред, с мен — рече Мери-Линет, без да поглежда към Аш. — Но не мисля, че е добра идея да взимаш котката.

— Котката идва с мен — каза Джейд твърдо. — Или аз оставам.

Мери-Линет включи колата на скорост и потегли.

Когато пред погледите им се откри малката група от сгради на Мейн Стрийт, Марк съобщи:

— Ето го и деловия център на Брайър Крийк в цялото му великолепие. Типичен петъчен следобед с абсолютно пусти улици.

Не го каза с обичайната за него язвителност. Мери-Линет го погледна и видя, че брат й говори на Джейд. Самата Джейд се оглеждаше с искрен интерес, въпреки че ноктите на котката бяха впити в шията й.

— Улиците все пак не са абсолютно пусти — възкликна Джейд жизнерадостно. — Ето го онова момче Вик. И онзи другия, Тод. А също и няколко възрастни.

Мери-Линет намали, когато минаваше покрай офиса на шерифа, но не спря, докато не стигна бензиностанцията на противоположния ъгъл на кръстовището. Сетне слезе и се огледа нехайно.

Там бяха Тод Ейкърс, баща му, който беше шериф на града, Вик Кимбъл и неговият баща. Господин Кимбъл имаше ферма на изток от града. В този момент всички се качваха в колата на шерифа и изглеждаха много развълнувани. Бъни Мартен стоеше на тротоара и ги гледаше как потеглят.

Мери-Линет изведнъж се уплаши. Ето какво чувства човек, когато пази някаква ужасна тайна, помисли си тя. Безпокоиш се за всичко, което се случва, питаш се дали не е нещо, свързано с теб, и се тревожиш дали в крайна сметка няма да бъдеш заловен.

— Хей, Бъни! — извика тя. — Какво става?