Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 67

— Мислех си за ситуацията, в която се намираме. За теб и Марк, от една страна. И смятам, че трябва да поговорим за това.

Джейд почувства, че я обзема тревога. Роан беше обхваната от характерната си деловитост и когато това станеше, изведнъж можеше да се окаже, че е пренаредила мебелите в стаята ти или е стегнала багажа ти за Орегон.

— Да говорим за какво? — попита Джейд предпазливо.

— За това какво ще правите вие двамата. Той ще остане ли човек?

— Нямаме право да го променяме — каза рязко Кестрел.

— Нямахме право да правим нито едно от нещата, които извършихме тази седмица — отбеляза Роан. — И ако те отново обменят кръвта си… Достатъчни са само още няколко пъти. Ти самата искаш ли той да стане вампир? — попита тя Джейд.

Джейд не беше мислила за това. Тя харесваше Марк такъв, какъв си беше и сега. Но може би самият той би искал да се промени.

— А ти какво ще правиш с твоята? — попита тя Аш, който в това време слизаше бавно по стълбите.

— Моята какво? — Той изглеждаше сънен и сприхав.

— Твоята сродна душа. Мери-Линет ще остане ли човек?

— Това е другото нещо, за което се тревожех — рече Роан. — Мислил ли си по този въпрос, Аш?

— Нищо не мога да мисля толкова рано. По това време мозъкът ми още не работи.

— Вече е почти обед — съобщи Кестрел презрително.

— Не ме интересува кое време на деня е. Аз все още спя. — Аш се залута към кухнята. — И не е нужно да се тревожите — добави той с малко по-бодър тон. — Защото не възнамерявам да правя каквото и да било с онова момиче. Нито пък Джейд ще прави нещо с брат й. Защото се прибираме вкъщи. — Сетне той се скри от погледа им.

Сърцето на Джейд биеше силно. Думите на Аш бяха прозвучали лекомислено, но тя долови безмилостната решителност, която се криеше зад тях. Джейд погледна към Роан.

— Мери-Линет наистина ли е негова сродна душа?

Роан се облегна назад и кестенявите й коси се разпиляха като водопад върху зеления брокат на кушетката.

— Боя се, че да.

— Но тогава защо иска да си тръгваме.

— Е… — Роан се поколеба. — Сродните души невинаги остават заедно. Понякога огънят, мълниите и силните страсти им идват прекалено много. Някои просто не могат да понесат това.

„Може би аз и Марк не сме истински сродни души — помисли си Джейд. — И може би така е по-добре.“ Но в следващия момент й стана неописуемо мъчно.

— Бедната Мери-Линет — каза тя.

А в ума й отчетливо прозвуча един друг глас: Защо никой не каже „бедния Аш?“

— Бедната Мери-Линет — повтори Джейд.

Аш се появи отново.

— Вижте — каза той, сядайки на едно махагоново кресло с дърворезби. — Трябва да изясним някои неща. Необходимостта да се върнете не е просто някаква моя прищявка. Аз не съм единственият, който знае, че сте тук.

Джейд настръхна.

— Казал ли си на някого — попита Кестрел почти мило.

— Просто не бях сам, когато се обадиха от семейството, за да съобщят, че сте изчезнали. И онзи, с когото бях, беше наблизо, когато се досетих къде сте отишли. А той по случайност е изключително силен телепат. Затова считайте, че имате невероятен късмет, че успях да го убедя да ми позволи да се опитам да ви върна обратно.