Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 62

А вместо това се беше натъкнала на създание, което извикваше ужас у собствените си сестри.

Това беше самата истина. Точно затова те стояха готови за бой и издаваха заплашителни звуци. Дори Кестрел се боеше от него.

В момента, в който Мери-Линет осъзна това, гневът прогони страха и смущението, които я изпълваха до този момент. Каквото и да изпитваше към Аш, тя не се страхуваше от него.

— Ти никога ли не чукаш? — попита Мери-Линет и тръгна към него с големи крачки.

Налагаше се да помогне на семейството си. И Джейд, и Кестрел протегнаха ръце към нея, за да не й позволят да се приближи до брат им, но не можаха да я спрат.

Аш я гледаше предпазливо.

— О, това си ти — каза той без особен ентусиазъм.

— Какво правиш тук?

— Това е къщата на чичо ми?

— Това е къщата на леля ти и никой не те е канил тук.

Аш погледна сестрите си. На Мери-Линет й се стори, че вижда мислите, които прелитаха в ума му: „Бяха ли й разказали вече те за Нощния свят? Но дори и да не бяха го направили, можеха да се издадат с поведението си. Повечето смъртни момичета обикновено не фучаха по този начин.“

Аш вдигна пръста си във въздуха.

— Добре, а сега слушайте.

Мери-Линет го ритна през пищялите. Знаеше, че е неуместно, знаеше, че е непредизвикано от нищо, но не можа да се удържи. Просто трябваше да го направи.

— О, за бога — възкликна Аш, отскачайки назад. — Да не си полудяла?

— Да, тя е луда — рече Марк, който изостави Джейд и побърза да се притече на помощ на сестра си. — Всички знаят, че е луда. Просто си е такава. — Той отстъпваше назад, теглейки Мери-Линет за ръката. И от време на време я поглеждаше така, сякаш току-що беше съблякла всичките си дрехи, за да танцува мамбо.

По същия начин я гледаха и Кестрел, и Джейд. Техните лица вече бяха възвърнали обичайния си вид и зъбите им се бяха прибрали. Те никога не бяха виждали някой да се държи така с брат им. Още по-малко някой смъртен.

Ако момичетата имаха свръхчовешки сили, Аш със сигурност беше по-силен от тях. Той вероятно можеше да убие Мери-Линет с един-единствен удар.

Въпреки това тя не можеше да се владее. Не се боеше от него, само от себе си и от това глупаво особено чувство в стомаха си. От начина, по който коленете й се подкосяваха…

— Ще й каже ли някой най-накрая да престане да прави това? — каза Аш.

Кестрел и Джейд погледнаха въпросително към Мери-Линет. Тя на свой ред сви рамене, дишайки учестено.

Видя, че Роан също я гледа, макар и не чак с такова изумление. Роан изглеждаше разтревожена, изненадана и натъжена.

— Вие сте се срещали — отбеляза тя.

— Трябваше да ви кажа по-рано — рече Мери-Линет. — Той дойде вкъщи. Разпитваше моята мащеха за вас и приятелите ви. Каза, че трябвало да ги одобри, защото бил главата на семейството.

И трите момичета погледнаха Аш с присвити очи.

— Значи не пристигаш сега — каза Кестрел. — От колко време си тук?

— И какво по-точно правиш тук — попита тихо Роан.

Аш пусна ритнатия си крак.

— Не може ли просто да седнем и да поговорим като разумни хора?

Всички погледнаха към Мери-Линет. Тя си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. Все още чувстваше цялата си кожа като наелектризирана, но сърцето й биеше по-бавно.