Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 60

Известно време в Мери-Линет се водеше някаква вътрешна борба.

— Джереми Лавет — отвърна тя накрая, не много уверено.

Марк направи гримаса.

— Този особняк! Той живее сам в една каравана в гората и миналото лято… — Гласът на Марк изведнъж заглъхна, устата му увисна отворена и когато заговори отново, тонът му се беше променил: — Миналото лято там намериха труп.

— Можете ли да кажете дали някой принадлежи на Нощния свят, когато го срещнете? — попита тихо Мери-Линет, обръщайки се към Роан.

— Ами… — поде неуверено Роан. — Не и със сигурност. Ако той умее да прикрива мислите си, по-скоро не… Можем да го стреснем и да го накараме да се издаде по някакъв начин, но няма гаранция, че ще успеем.

Марк се облегна назад.

— О, страхотно! Лично аз мисля, че от Джереми би се получил чудесен обитател на Нощния свят. А това важи също и за Вик Кимбъл и Тод Ейкърс.

— Тод — каза Джейд. — Чакайте малко… — Тя взе една от по-малките клечки, които бяха забити в козата и се вгледа в нея.

Роан погледна Мери-Линет.

— При всяко положение трябва да отидем и да видим твоя приятел Джереми. Най-вероятно ще се окаже, че той е напълно невинен. Понякога хората успяват да откраднат някои от нашите пръстени и игли и тогава настъпва голямо объркване. Особено когато се появят в някой от клубовете ни…

Мери-Линет не беше толкова уверена в това. Имаше много, много лошо предчувствие. Самотата на Джереми, отказът му да общува, с когото и да е в училище, дивата му и екзотична красота, лекотата на движенията му… Да, всичко това водеше до едно-единствено заключение. Тя най-накрая беше разбудила загадката около Джереми Лавет и откритието й никак не я зарадва.

— Добре — рече Кестрел, — ще отидем да се срещнем с този Джереми. Ами Аш?

— Какво за него? — каза Роан, изваждайки последната клечка от тялото на козата. Сетне нежно я зави с края на килима като с плащаница.

— Нима не разбираш? — възкликна Кестрел. — Това цвете е емблема на неговия клуб. Значи може да го е направил някой от приятелите му, които членуват в него.

— Ъ-ъ… съжалявам, че започвам да звуча като развалена плоча — рече Марк. — Но нямам представа за какво говорите. Кой е Аш?

Трите сестри го погледнаха. Мери-Линет извърна глава. След като бе имала толкова много възможности, сега щеше да прозвучи изключително странно, ако споделеше нехайно, че вече се е срещала с Аш. При това на два пъти. Но вече нямаше избор. Трябваше да си признае.

— Нашият брат — обясни Кестрел.

— Той е луд — каза Джейд.

— Аш е единственият от нашето семейство, който може би знае, че сме тук, в Брайър Крийк — добави Роан. — Той ме видя да давам едно писмо на Крейн Линдън, който трябваше да напусне острова. Но не мисля, че забеляза адреса на леля Опал на плика. Аш по принцип не се интересува много от неща, които не го засягат пряко.

— Това е меко казано — рече Джейд. — Аш се интересува единствено от Аш. Той е завършен егоист.

— За него съществуват само момичета и забави — каза Кестрел с усмивка, от която Мери-Линет не разбра дали тя одобряваше поведението му, или не. — И ловът.