Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 63

— Добре — каза Мери-Линет и се постара да изглежда нормално, за да разберат, че временното й умопомрачение е отминало.

Когато се настани на кушетката, Марк прошепна в ухото й.

— Трябва да призная, че никога не съм те виждал да се държиш толкова незряло. Гордея се с теб.

„Дори и големите сестри понякога имат нужда да се държат неразумно“, помисли си Мери-Линет, сетне потупа брат си по рамото и се облегна уморено назад.

Аш седна на един плюшен стол. Роан и Кестрел се настаниха до Мери-Линет, а Марк и Джейд деляха един ориенталски диван.

— Добре — каза Аш. — Може би първо да се запознаем? Предполагам, че това е брат ти.

— Марк — рече Мери-Линет. — Марк, това е Аш.

Марк кимна. Той и Джейд се държаха за ръка. Мери-Линет видя очите на Аш да се свеждат към сплетените им пръсти, но лицето му остана безизразно.

— Добре — каза Аш, поглеждайки към Роан. — Дойдох тук, за да ви отведа обратно вкъщи, където липсвате ужасно на всички.

— Как ли пък не — каза Джейд, изсумтявайки презрително.

— Ами ако не искаме да бъдем отведени? — попита Кестрел, показвайки за кратко зъбите си.

Мери-Линет се изненада от реакцията на Аш, който не се усмихна в отговор. Той вече не изглеждаше ленив, ироничен или самодоволен. По-скоро приличаше на някой, който е дошъл да свърши някаква работа.

— Ние не можем да се върнем вкъщи, Аш — рече Роан. Тя дишаше учестено, но брадичката й беше вирната високо във въздуха.

— Но все пак ще трябва да го направите. Защото иначе ще има някои доста драстични последствия.

— Ние знаехме за това, когато заминавахме — каза Джейд също толкова хладно, колкото и Роан. Нейната брадичка също беше вирната високо във въздуха.

— Е, добре, но не мисля, че сте претеглили добре нещата. — Този път гласът на Аш прозвуча малко по-остро.

— По-скоро ще умрем, отколкото да се върнем — заяви Джейд.

Кестрел я погледна бързо, повдигайки леко едната си вежда.

— О, добре… ще имам това предвид — отвърна Аш напрегнато. Сетне лицето му се смрачи. Сега той изглеждаше много по-решителен, отколкото Мери-Линет смяташе, че е по силите му. Вече не приличаше на едър светъл котарак, а по-скоро на голям, изящен, блед тигър.

— Сега ме чуйте добре — каза той. — Има няколко малки подробности, които не разбирате и аз нямам време да си играя игрички. Какво ще кажете да отпратим малките ви приятели вкъщи и после да си поприказваме по семейному.

Мери-Линет сви ръцете си в юмруци. Марк притисна силно към себе си Джейд, която го отблъсна леко с лакът.

— Може би така наистина ще бъде по-добре — каза тя намръщено.

— Няма да те оставя — отвърна Марк.

Роан прехапа устни.

— Марк…

— Няма да си тръгна. Не се опитвайте да ме защитите. Той не е глупав, рано или късно ще разбере, че знаем за Нощния свят.

Роан неволно затаи дъх. Изражението на Кестрел не се промени нито за момент, но мускулите й бяха напрегнати, сякаш беше готова за бой. Очите на Джейд бяха станали сребърни. Мери-Линет седеше съвършено неподвижно.