Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 61

— Той не харесва хората — допълни Джейд. — Ако не обичаше да преследва смъртни момичета и да си играе с тях, вероятно щеше да крои планове как да заличи човешката раса и да завладее света.

— Бива си го този ваш брат — отбеляза Марк.

— Е, той е малко консервативен — призна Роан. — В политически смисъл. А в личен план е…

— Развратник — подсказа й Кестрел, повдигайки вежди.

— Меко казано — съгласи се Джейд. — Има само едно нещо, което иска от смъртните момичета, когато си набележи някое от тях… Искам да кажа, освен колите им.

Сърцето на Мери-Линет се блъскаше в гърдите й. С всяка следваща секунда й ставаше все по-трудно да заговори. И всеки път, когато си поемеше дъх да каже нещо, някой я изпреварваше.

— Чакайте малко, нима смятате, че той е направил това? — попита Марк.

— Аз не бих изключила тази възможност — каза Кестрел и Джейд кимна енергично.

— Но това е собствената му леля! — възкликна Марк.

— Той не би се поколебал да го направи, ако е застрашена честта на семейството — каза Кестрел.

— Да, но вие пропускате едно нещо — отбеляза Роан. — Аш не е тук. Той е в Калифорния.

— Не, той е тук — каза Аш нехайно от другия край на всекидневната.

12

И в този момент се случи нещо изключително интересно. Най-накрая Мери-Линет видя сестрите да правят всичко онова, което бе очаквала да види по-рано в гората: фучене, застрашителни звуци и хищно извити пръсти. Също като на кино.

Само че, когато фучаха вампири, всичко беше съвсем реално. Те изглеждаха като истински котки, а не като човек, който имитира котка. Трите момичета скочиха на крака, заеха позиция и се приготвиха за бой.

Нямаше никакви свирепи физиономии. Но зъбите на Джейд и Кестрел сега бяха дълги и красиво извити като на котка, а върховете им се врязваха леко в долните им устни.

Имаше и още нещо. Очите им се бяха променили. Сребристозелените очи на Джейд бяха станали още по-сребърни. Златните очи на Кестрел бяха придобили блясъка на жълт скъпоценен камък и напомняха на очите на ястреб. Дори очите на Роан излъчваха някаква тъмна светлина.

— О, боже — прошепна Марк. Той стоеше до Джейд, гледайки ту към нея, ту към Аш.

— Здрасти — каза накрая Аш.

„Не гледай към него“, повтаряше си Мери-Линет. Сърцето й биеше бясно, а коленете й трепереха. „Привличане на частици и античастици“, помисли си тя, припомняйки си един урок по физика от миналата година. Но имаше и още едно друго, по-кратко определение за онова, което се случваше, и колкото и да не искаше да го приеме, тя не можеше да го пропъди от ума си.

Сродни души.

„О, боже, наистина не искам това! Моля те, моля те, господи, нека това да не е истина. Аз искам да открия супернова и да изучавам мини-квазерите в обсерватория за гама-лъчи. Искам да бъда онази, която ще намери отговор на загадката къде е цялата тъмна материя във вселената.

Не желая това!

Това би трябвало да се случи на някоя като Бъни Мартен, която по цял ден мечтае да изживее нещо романтично.“

А единственото нещо, за което Мери-Линет мечтаеше, беше да срещне някого, който да я разбере…

„… Да разбере нощта с теб“, прошепна един далечен глас в съзнанието й.