Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 59

Л. Дж. Смит

— Искаш да кажеш, че е възможно да знаят как е бил екзекутиран чичо ви? — попита Мери-Линет.

— Да, но това не е някаква голяма тайна — каза Роан. — Имам предвид, че не е необходимо да знаеш специално за чичо Ходж, за да предположиш как са постъпили с него. Това е традиционният метод за екзекуции при вампирите ламия. Няма почти никакви други начини да убиеш вампир, освен намушкване с кол и изгаряне.

Мери-Линет се замисли. Тази нишка нямаше да ги отведе далече. Кой би искал да убие една стара дама и нейната коза?

— Роан? Защо леля ти гледаше кози? Тоест, винаги съм си мислила, че е заради млякото, но…

— По-скоро е било заради кръвта — отвърна Роан спокойно. — Щом е изглеждала толкова стара, колкото казваш, тя вероятно не е можела да ходи в гората на лов.

Мери-Линет се загледа отново в козата, опитвайки се да намери някакви други ключове към загадката. Да бъде точен и безпристрастен наблюдател, какъвто би трябвало да бъде един истински детектив. Когато погледът й се спря на муцуната на Етил, тя премигна и се наведе напред.

— Аз… има нещо в устата й.

— Шегуваш се! — рече Марк.

Мери-Линет само махна към него с ръка.

— Не мога да… трябва ми нещо, с което… Почакайте малко. — Тя изтича в кухнята и отвори едно чекмедже. Грабна един богато украсен нож от чисто сребро и се втурна обратно към всекидневната.

— Така — изсумтя тя, докато се опитваше да разшири малко разстоянието между челюстите на Етил. В устата й наистина имаше нещо, нещо като цвете, но черно. Тя бръкна вътре и го извади.

— Мълчанието на козите — промърмори Марк.

Мери-Линет не му обърна внимание, докато разглеждаше полуразложеното цвете в ръцете й.

— Прилича на ирис, но е напръскан с черна боя.

Джейд и Роан се спогледаха мрачно.

— Е, добре, значи, всичко това има нещо общо с Нощния свят — каза Роан. — Ако преди не бяхме сигурни, сега вече няма съмнение. Черните цветя са символите на Нощния свят.

Мери-Линет остави прогизналия ирис на пода.

— В смисъл?

— Ние ги носим, за да се познаваме един друг. Нали разбираш, върху пръстени, игли за вратовръзки, дрехи и други такива неща. Всеки вид си има свое цвете, а освен това има и цветя, които означават принадлежност към даден клуб или семейство. Вещиците използват черни далии, върколаците черни напръстници, а създадените вампири черни рози…

— А има и една верига от клубове, които носят името „Черният ирис“ — каза Кестрел, присъединявайки се към другите. — Знам това, защото Аш членува в такъв.

— Аш… — каза Джейд, взирайки се в Кестрел с големите си зелени очи.

Мери-Линет седеше като вкаменена. Нещо непрестанно глождеше ума й. Нещо, свързано с черно цвете…

— О, боже — каза тя. — О, боже… аз познавам човек, който носи пръстен с черно цвете на него.

Всички завъртяха глави към нея.

— Кой е той? — попитаха Марк и Роан почти едновременно. Не беше сигурно кой от тях изглежда по-изненадан.