Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 55
Л. Дж. Смит
Той се усмихна глупаво и смутено под бялото сияние на луната.
— Да… Мисля, че да. — И малко по-късно добави: — Не знам точно как да го опиша, но имам чувството, че съм свързан по някакъв начин с Джейд. Тя може да надникне вътре в мен, не вижда само онова, което е на повърхността. И ме харесва. Никой друг не се е отнасял така с мен… освен теб.
— Радвам се за теб.
— Слушай — рече той. — Мисля, че трябва да намерим някой за теб. В околността има доста момчета…
Мери-Линет изсумтя презрително.
— Марк, ако искам да общувам с някого, ще го направя. Не се нуждая от ничия помощ.
Той отново й се усмихна смутено.
— Извинявай.
Но Мери-Линет се беше замислила. Тя, разбира се, искаше да намери някой, който да я приема безрезервно. Някой, който да дели всичко с нея. Това беше мечтата на всекиго. Но за колко хора тя се сбъдваше?
И в околността не живееха чак толкова много момчета… Тя се улови, че мисли отново за Джереми Лавет. За неговите мили кафяви очи…
Мери-Линет не можа да задържи картината в ума си. Тя непрекъснато чезнеше и за неин ужас там се появяваха едни други очи, които проблясваха в синьо, златно или сиво, в зависимост от светлината, която отразяваха.
О, боже, не!
Аш беше последният човек, който би я разбрал. И тя не искаше да дели дори автобусна седалка с него, камо ли живота си.
* * *
— Онова, което искам да знам, е, кой ви направи вампири? — попита Марк. Те се бяха разположили на огромните, тромави, викториански дивани и кресла във всекидневната на фермата Бърдок. Роан беше напалила огън в камината. — Старата дама ли стои зад това? Вашата леля?
— Никой не стои зад това — отвърна Джейд, изглеждайки обидена. — Ние не сме създадени вампири. Ние сме ламия. — Тя произнесе думата на срички: Ла-Ми-Я.
Марк завъртя глава към нея.
— Аха. И какво е това?
— Това сме самите ние. Вампири, които могат да имат деца, да ядат, да пият, да остаряват, ако искат, и да имат семейства. Най-добрите възможни вампири.
— Става дума за раса от вампири — поясни Кестрел. — По същество има два вида вампири, разбираш ли? Едните първоначално са били хора и после са претърпели метаморфоза след ухапване от вампир. А другите са родени вампири. Каквито сме ние. Нашият вид води началото си… е, да речем много, много отдавна.
— Безкрайно отдавна — намеси се отново Джейд. — Ние сме от рода Редфърн. Възникнали сме още в праисторически времена.
Мери-Линет премигна в недоумение.
— Но вие трите не сте от праисторически времена, нали?
Роан сподави смеха си.
— Аз съм на деветнайсет, Кестрел е на седемнайсет, а Джейд на шестнайсет. Ние все още не сме спрели да растем.
Кестрел погледна към Мери-Линет:
— На колко години ти изглеждаше нашата леля?
— Ами, на около седемдесет, седемдесет и пет, предполагам.
— Когато я видяхме за последен път, тя изглеждаше може би на четирийсет — каза Кестрел. — Това беше преди десет години, когато тя напусна нашия остров.
— Но в действителност тогава тя е била на седемдесет и четири години — рече Роан. — Ето какво се случва с нас, когато спрем да задържаме процеса на стареене — старостта ни застига изведнъж.