Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 53

— Ще бъдем какво? — попита Мери-Линет, повишавайки неволно глас.

— Съвсем мъничко. — За да покаже нагледно, Джейд приближи палеца и показалеца си, оставяйки между тях миниатюрно разстояние. — Само капчица.

Кестрел завъртя очи към небето.

— Това ще мине след няколко дни — каза тя мрачно и Мери-Линет си отдъхна с облекчение.

— Стига да не бъдете ухапани отново от вампир — добави Роан. — Иначе е абсолютно безопасно. Честна дума.

Мери-Линет и Марк си размениха погледи. Думите вече бяха излишни. Просто трябваше да се подготвят за онова, което предстоеше да се случи. После Мери-Линет въздъхна дълбоко и махна една клонка от папрат от коляното си.

— Добре — каза тя, чувствайки се леко замаяна, но изпълнена с решимост. — Готови сме.

10

Приличаше на ужилване от медуза. Затворила очи, Мери-Линет беше извърнала глава настрани, когато Роан я ухапа по шията. Спомни си за рева на елена. Но болката не беше толкова силна и утихна почти веднага. Усещаше топлия поток на течащата кръв и малко по-късно дойде лека замаяност. Слабост. Но най-интересното беше, че изведнъж като че ли се сдоби с ново сетиво. Тя чувстваше ума на Роан. Беше като да виждаш, но без очи, използвайки някакви други дължини на вълните вместо видимата светлина. Умът на Роан, и по-точно нейното присъствие, имаше топло червен оттенък, като горяща жарава в лагерен огън. Като форма беше овално и мъхесто, подобно на топка от нагорещен газ, която се носи в пространството.

Това ли имаха предвид физиците, когато говореха, че хората притежават аура?

Сетне Роан се отдръпна и всичко свърши. Новото усещане си отиде.

Мери-Линет вдигна механично пръсти към шията си. Мястото беше влажно и леко болезнено.

— Не му обръщай внимание — каза Роан, избърсвайки устните си с палец. — След минута всичко ще мине.

Мери-Линет премигна, чувствайки някаква отпадналост. Погледна към Марк точно когато Кестрел се отдръпна от него. Той изглеждаше добре, може би само малко замаян. Тя му се усмихна, а той повдигна вежди и поклати леко глава.

„Питам се, как ли изглежда умът ми“, помисли си Мери-Линет. Сетне трепна и каза:

— Какво правиш?

Роан беше взела едно клонче и опитваше острия му край с пръст.

— Всеки вид си има материя, която е вредна за него — обясни тя. — За върколаците това е среброто, за вещиците — желязото… а за вампирите — дървото. Това е единственото нещо тук, което може да пробие кожата ни.

— Нямах предвид това. Имах предвид защо — рече Мери-Линет, но вече знаеше защо. Тя видя червените капки кръв, които се появиха върху китката на Роан след оставената от върха на клончето следа.

Обмяна на кръв, бе казала Роан.

Мери-Линет преглътна. Тя не погледна към Марк и Кестрел.

„Аз ще го направя първа и после той ще види, че не е толкова страшно — каза си тя. — Мога да го направя… Мога да го направя. Това е начинът да останем живи.“

Роан я гледаше, протегнала към нея китката си.

„Бакър, кръв и страх“, мислеше си Мери-Линет, чувствайки пристъп на гадене.

Затвори очи и сложи устата си върху китката на Роан.