Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 57

Мери-Линет се чувстваше все по-неприятно и повече не можеше да мълчи.

— А какво става, когато срещнеш своята сродна душа и разбереш, че не искаш да бъдеш с нея? — обърна се тя към Роан, откривайки, че гласът й е някак странен и глух. — Има ли начин да се отървеш от нея?

Настъпи мълчание. Мери-Линет видя всички да се извръщат към нея.

— Никога не съм чувала за такъв случай — отговори бавно Роан. Кафявите й очи се взираха изпитателно в Мери-Линет. — Но мисля, че можеш да потърсиш помощ от вещица, ако имаш такъв проблем.

Мери-Линет преглътна. Очите на Роан бяха ласкави и дружелюбни и Мери-Линет бе обзета от странната нужда да поговори с някого. Някой, който би я разбрал.

— Роан…

Но тя не можа да продължи. Роан, Кестрел и Джейд изведнъж погледнаха към входната врата — като котки, които бяха чули нещо, което е недоловимо за хората. Миг по-късно обаче Мери-Линет също го чу. Туп, туп, туп… Някой ходеше по предната веранда. И сетне глух тътен.

— Хей, там има някой — каза Джейд и преди Марк да успее да я спре, тя бе скочила на крака, отправяйки се към входната врата.

11

— Джейд, почакай малко! — извика Марк.

Джейд, разбира се, не почака нито секунда. Но тя не можа да отвори веднага резето на входната врата и Мери-Линет чу как стъпките по верандата се забързаха — неизвестният посетител бягаше.

Джейд отвори рязко вратата, втурна се към верандата и изпищя. Мери-Линет побърза да й се притече на помощ и видя, че Джейд е стъпила в една от дупките на верандата, където липсваха дъски. Всеки, който не знаеше за тях, попадаше в този капан, но не заради това бе изкрещяла тя.

Причината беше козата.

— О, боже — рече Марк. — О, боже… кой би направил това!

Мери-Линет хвърли само един бърз поглед и почувства нещо като парене в гърдите и ръцете си — ужасно мъчително усещане. Белите й дробове сякаш се свиха и дъхът й секна.

Пред очите й притъмня.

— Да я внесем вътре — нареди Роан. — Джейд, добре ли си?

Джейд дишаше на пресекулки и като че ли хълцаше. Тя се чувстваше точно както и Мери-Линет. Марк се наведе над нея, за да й помогне да измъкне крака си от дупката.

Роан и Кестрел вдигнаха козата, хващайки я за краката. Мери-Линет отстъпваше назад към къщата, стиснала зъби върху вече прехапаната си устна. Отново усети в устата си вкус на бакър.

Сложиха козата върху един старомоден ориенталски килим в преддверието, което водеше към всекидневната. Неравното дишане на Джейд премина в хлипане.

— Това е Етил — каза Мери-Линет и също се разхълца.

Тя коленичи до Етил. Козата беше чисто бяла, с миловидна главичка и широко чело. Мери-Линет протегна ръка и докосна леко едното й копито. Тя беше помогнала на госпожа Бърдок да го подрежат с градинарските ножици.