Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 54

Топлина. Задоволство. И вкус, който не напомняше за бакър, а беше някак богат и странен. По-късно, когато се опитваше да го опише, онова, което се получаваше, звучеше така: едва доловимо сладък, леко ванилово ухание, усещането е като за коприна, а иначе прилича на водопад.

Впоследствие Мери-Линет имаше чувството, че може да прескача планини.

— О, боже — каза Марк, леко замаян. — Ако можете да бутилирате това нещо, бихте направили милиони.

— Не си първият, на когото му хрумва това — каза Кестрел хладно. — Хората ни преследват заради кръвта ни.

— Ще говорим по-късно — отсече Роан. — А сега да завършим обреда.

Умът на Кестрел беше златист. С блестящи като остриета на кинжал краища, които изпращаха лъчи във всички посоки.

— Стига, Джейд — каза Роан. — Марк, достатъчно. Отделете се един от друг.

Наложи се Роан физически да откъсне Марк от Джейд. На лицето на Марк имаше глуповата усмивка и за миг Мери-Линет се изпълни със завист. Какво ли е да видиш ума на някого, когото обичаш?

Умът на Джейд беше сребрист и изящен като дантела, сложна филигранна сфера като коледно украшение. И когато Мери-Линет спря да пие кръвта на Джейд, отдръпвайки се от нея, тя се чувстваше замаяна и искряща. Сякаш във вените й течеше планински поток.

— Добре — рече Роан. — Ние току-що споделихме кръвта си. — Тя протегна ръка и миг по-късно същото направиха Джейд и Кестрел. Мери-Линет хвърли поглед към Марк и сетне те последваха примера на сестрите. Ръцете на всички се срещнаха като спиците на колело.

— Ние обещаваме да бъдем ваши родственици и винаги да ви подкрепяме и браним — каза Роан и кимна към Мери-Линет.

— Ние обещаваме да бъдем ваши родственици — поде бавно Мери-Линет — и винаги да ви подкрепяме и браним.

— Това е всичко — каза простичко Роан. — Сега ние сме семейство.

— Хайде да се прибираме — предложи Джейд.

Преди това обаче трябваше да допогребат леля Опал. Мери-Линет гледаше как Роан разпилява борови иглички върху гроба й.

— Вие наследявате и нашите кръвни вражди — каза Кестрел на Мери-Линет с приятен глас. — Което означава, че трябва да ни помогнете да разберем кой я е убил.

— Опитвам се да разбера това от самото начало — сподели Мери-Линет.

Еленът остана да лежи на предишното си място. Роан го погледна и каза:

— В гората има много животни. Той ще им послужи за храна.

„Да, такъв е животът“, мислеше си Мери-Линет, докато вървяха през поляната. Тя хвърли поглед през рамо и за миг й се стори, че видя там някаква сянка и проблясването на зеленикаво оранжеви очи на нивото на собствените й очи. Създанието беше твърде голямо, за да е койот.

Мери-Линет отвори уста да каже на другите… и сянката вече я нямаше.

„Може би ми се привиждат разни неща? Чувствам очите си някак особени. Всичко изглежда твърде ярко.“

Всичките й сетива като че ли бяха изострени. Затова излизането от гората беше по-лесно, отколкото влизането в нея. Марк и Джейд не вървяха ръка за ръка, защото така щеше да им е трудно, но всеки път, когато на пътя им се изпречеше някакво препятствие, те си помагаха един на друг.

— Щастлив си, нали? — попита тихо Мери-Линет брат си, когато в един момент се озова до него.