Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 56

— Което може да се окаже доста интересно, ако си живял пет или шестстотин години — коментира сухо Кестрел.

— А този остров, от който идвате… — поде Мери-Линет. — Това ли е Нощният свят.

Роан я погледна сепнато.

— О, не, това е просто един безопасен град. Нали разбираш, място, обитавано от нашата раса, където няма никакви човешки същества. Основал го е Хънтър Редфърн през шестнайсети век, за да имаме кътче, където да се чувстваме сигурни.

— Единственият проблем е — каза Кестрел, при което златните й очи проблеснаха, — че всички там живеят така, както са живели през шестнайсети век. И спазват строгото правило, че никой не може да напуска това място, освен някои мъже и момчета, на които имат пълно доверие.

„Такива като Аш, предполагам“, помисли си Мери-Линет. И тъкмо щеше да го каже, когато Роан заговори отново.

— И затова ние избягахме. Не искахме да се омъжваме тогава, когато ни заповяда баща ни. Искахме да видим света на хората. Искахме да…

— … да ядем шоколад и чипс — припя радостно Джейд. — Да разглеждаме модни журнали, да носим джинси и да гледаме телевизия.

— Когато леля Опал напусна острова, тя не каза на никого къде отива, освен на мен — рече Роан. — Каза ми, че отива в един малък град на име Брайър Крийк, където семейството на съпруга й било построило къща преди сто и петдесет години.

Мери-Линет прокара пръсти по копринените пискюли на тревисто зелената възглавница.

— Добре, но къде е Нощният свят тогава?

— О… той не е място… — неуверено каза Роан. — Той е… всъщност, трудно е да се обясни какво точно е той — рече тя. — Вие дори не би трябвало да знаете, че той съществува. Първите два закона на Нощния свят гласят, че никога не трябва да позволяваме на хората да научат за него… и никога да не се влюбваме в човешко същество.

— А Джейд току-що наруши и двата — промърмори Кестрел.

Джейд обаче изглеждаше доволна от себе си.

— Наказанието за онзи, който ги престъпи, е смърт — за всеки замесен — обясни Роан. — Но… сега ние сме едно семейство. Така че слушайте. — Тя си пое дълбоко въздух. — Нощният свят е нещо като тайно общество. Не само на вампири. А също и на вещици, върколаци и шейпшифтъри. Това са неговите обитатели. Ние сме навсякъде.

„Навсякъде? — мислеше си Мери-Линет. — Това беше плашеща мисъл, но в същото време любопитна. Значи там някъде имаше цял един непознат свят, за който никога не беше подозирала. Област, която можеше да изследва, толкова чужда, колкото и галактиката Андромеда.“

Марк не изглеждаше особено разтревожен от новината, че навсякъде има вампири. Той се усмихваше на Джейд, облегнал лакът на облегалката на тъмнозелената кушетка.

— Значи ти можеш да четеш мисли? Можеш ли да ми кажеш какво мисля сега?

— Сродните души могат да четат мислите един на друг без никакво усилие — отговори Джейд уверено.

„Сродни души…“ На Мери-Линет й се прииска да сменят темата. Чувстваше се неловко и някак неприятно.

— Предпочитам да спреш да говориш за това — обърна се Роан към Джейд. — Онова, което имаш ти, е много по-ценно от това да срещнеш сродна душа. Когато се влюбиш в някого, ти най-напред откриваш човека, когото обичаш. При сродните души нещата стават неволно — дори не е необходимо да харесваш човека, който се е оказал твоята сродна душа. Двамата можете да сте съвършено неподходящи във всяко едно отношение — да принадлежите на различен биологичен вид, да сте различни по характер или по възраст. Но когато срещнеш своето духовно съответствие, ти знаеш, че никога повече няма да бъдеш щастлив без него.