Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 39

— Не, не е необходимо. Ще бъда внимателна — избъбри тя.

Марк я погледна, присвил очи.

— Не искаш ли да ти помогна да пренесеш нещата си?

— Не, ще взема колата. Всичко ще бъде наред. Наистина. — Мери-Линет побърза да тръгне към гаража, преди семейството й да измисли нещо друго.

Там обаче тя не приготви телескопа си, а сложи лопата на задната седалка. Окачи каишката на фотоапарата на врата си и пъхна в джоба си едно тънко фенерче, подобно на химикалка.

Паркира в подножието на хълма. Преди да вземе лопатата, се спря за момент и погледна съвестно на североизток, където беше съзвездието Персей. Засега не се виждаха метеорити. Добре. С ключовете в ръка тя се обърна да отвори задната врата и в следващия момент рязко подскочи.

— О, боже!

Почти се беше блъснала в Аш.

Сърцето й бясно биеше, а коленете й бяха омекнали. „Това е от уплахата — каза си тя. — Нищо повече.“

— Едва не получих сърдечен удар — каза Мери-Линет. — Винаги ли се промъкваш така зад хората?

Тя очакваше някакъв глуповато остроумен отговор или закачка, но вместо това Аш само се намръщи, добивайки мрачен вид.

— Не. Какво правиш тук?

Сърцето на Мери-Линет прескочи няколко удара, но въпреки това, когато заговори, за нейна изненада гласът й беше спокоен:

— Наблюдавам звездите. Както правя всяка нощ. Можеш да си го запишеш някъде, в случай че тази информация ти дотрябва.

Той погледна първо нея и после колата й.

— Наблюдаваш звездите?

— Разбира се. Ето там от хълма. — Тя посочи с ръка.

Сега той гледаше окачения на врата й фотоапарат.

— Без телескоп? — каза Аш скептично. — Или той е в колата?

Мери-Линет осъзна, че все още държи ключовете, готова да отвори задната врата на колата.

— Тази нощ съм без телескоп. — Тя заобиколи колата, отключи пасажерската врата и взе отвътре бинокъла си. — Телескопът не е единственото нещо, с което могат да се наблюдават звездите. За целта можеш да използваш и бинокъл.

— О, наистина ли?

— Да, наистина. — „Ето тук допускаш грешка — помисли си Мери-Линет донякъде развеселена. — Държиш се така, все едно не ми вярваш… но само почакай.“ — Искаш ли да видиш светлина отпреди четири милиона години? — попита го тя и без да дочака отговор, продължи: — Добре. Обърни се на изток. — Показа му с пръст необходимата посока. — Ето, вземи бинокъла. Погледни към онези ели на хоризонта. А сега малко по-нагоре… — Тя му даваше указания, изстрелвайки ги като старшина по време на строева подготовка. — Виждаш ли един светъл диск с нещо като тъмен пояс около него?

— Ъ-ъ… Да.

— Това е Андромеда. Друга галактика. Но ако се опиташ да я видиш с телескоп, няма да я забележиш веднага. Да наблюдаваш небето с телескоп, е все едно да го гледаш през сламка. И точно толкова голямо е и зрителното ти поле…

— Добре. Разбрах. Не е нужно да ми обясняваш повече. — Аш свали бинокъла от очите си. — Виж, можем ли да оставим наблюдаването на звездите за кратко. Исках да поговоря с теб…

— Искаш ли да видиш центъра на нашата галактика? — прекъсна го Мери-Линет. — Обърни се на юг.