Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 38

Е, не беше… И нямаше смисъл да си блъска главата колко несправедливо е това. Въпросът беше какво щеше да прави сега. Дали трябваше просто да се остави съдбата да го прегази като десеттонен валяк?

„Мъчно ми е за семейството ти“, беше му казал Куин.

И може би точно тук беше бедата. Аш беше жертва на гените на фамилията Редфърн. Редфърнови умееха да си навличат неприятности. И непрекъснато се забъркваха със смъртните.

Като че ли не му оставаше нищо друго, освен да изчака завръщането на Куин и да му каже: „Съжалявам, но не мога да се оправя с нещата тук. Дори не мога да завърша разследването.“

Аш почувства чертите на лицето му да се изопват. Той присви очи към катеричката, която изведнъж се стрелна като червена светкавица към дървото. Гущерът на скалата се вкамени.

Не, той нямаше да се остави на съдбата! Щеше да направи всичко по силите си да се измъкне от ситуацията… и да спаси семейната чест.

Тази нощ щеше да пристъпи към действие.

* * *

— Ще го направим тази нощ — каза Роан. — След като се стъмни напълно, но луната още не е изгряла. Ще я преместим в гората.

Кестрел се усмихна великодушно. Беше спечелила спора.

— Трябва да бъдем внимателни — рече Джейд. — Онова, което чух вчера вечерта, не беше животно. Мисля, че беше някой от нас.

— Наоколо няма други Нощни хора — каза Роан кротко. — Това беше и главната причина да дойдем тук.

— Може да е бил някой ловец на вампири — рече Кестрел. — Може би същият, който е убил леля Опал.

— Ако леля Опал е била убита от ловец на вампири — каза Роан. — Ние все още не знаем това. Утре трябва да се поразходим из града и да се надяваме, че ще попаднем на някаква следа кой може да го е направил.

— И когато го намерим, ще се погрижим за него — добави Джейд ожесточено.

— А ако се появи онова нещо, което си чула в градината, ще се погрижим и за него — каза Кестрел и на лицето й се появи гладна усмивка.

* * *

Когато се спусна здрач, Мери-Линет все по-често започна да поглежда часовника си. Цялото й семейство се беше настанило удобно, наслаждавайки се на вечерта: баща й четеше книга за Втората световна война, Клодин шиеше добросъвестно нещо, а Марк се мъчеше да настрои старата си китара, която от години стоеше в мазето. И определено се опитваше да измисли думи, които да се римуват с „Джейд“.

Баща й вдигна глава от книгата си.

— Отиваш да наблюдаваш звездите ли?

— Да. Нощта е подходяща — луната няма да изгрее до полунощ. Това е последната възможност да видя някои от Персеидите.

Това не беше точно лъжа. Нощта беше наистина добра и на път за фермата Бърдок може би щеше да успее да види метеори, изостанали от общия поток.

— Добре, но бъди предпазлива — подхвърли баща й.

Мери-Линет се изненада. Той не беше казвал такова нещо от години. Тя погледна — Клодин, която, свила устни, работеше енергично с иглата си.

— Може би Марк трябва да дойде с теб — рече Клодин, без да вдига глава.

„О, боже, тя смята, че съм неуравновесена — помисли си Мери-Линет. — Не мога да я виня за това.“