Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 34

Мери-Линет се сепна. Значи той също беше чел тази пиеса, макар да не изглеждаше достатъчно умен, за да цитира Шекспир.

— Весело гостуване при сестрите ти — каза тя и затвори вратата. Сетне се облегна на нея, давайки си време да се успокои. Пръстите и лицето й бяха изтръпнали, сякаш всеки момент щеше да припадне.

„Ако тези момичета бяха убили брат си, щях да ги разбера — помисли си тя. — Но всички те са странни и в цялото им семейство има нещо много откачено.“

Толкова откачено, че чак я плашеше. Ако вярваше в предчувствия, щеше да бъде дори още по-уплашена. Дълбоко в сърцето си усещаше, че предстояха да се случат лоши неща.

Клодин я гледаше втренчено от всекидневната.

— Просто забележително — рече тя. — Ти току-що изрита наш гост. Защо го направи?

— Той отказа да си тръгне.

— Знаеш какво имам предвид. Познавате ли се двамата?

Мери-Линет сви неопределено рамене. Вече по-малко й се виеше свят, но в ума й се тълпяха безброй въпроси.

Клодин се вгледа в нея внимателно и поклати глава.

— Напомняш ми за малкия ми брат… Когато беше на четири години, той събаряше момичетата по очи в пясъка и по този начин им показваше, че ги харесва.

Мери-Линет остави думите й без коментар.

— Клод, какво търсеше Аш тук? За какво си говорихте?

— За нищо — отвърна Клодин, вече губейки търпение. — Водихме съвсем обикновен разговор. Но защо питаш, при положение че толкова много го мразиш? — Виждайки обаче, че Мери-Линет я гледа в очакване, тя въздъхна и продължи: — Той проявяваше особен интерес към разни странни факти от живота в провинцията. Всякакви местни истории.

Мери-Линет изсумтя презрително.

— Разказа ли му за Голямата стъпка?

— Разказах му за Вик и Тод.

Мери-Линет се вцепени.

— Шегуваш се! Защо?

— Просто защото се интересуваше от такива неща. Когато хората са изгубени във времето…

— Искаш да кажеш, когато на хората им се губи определено време.

— Както и да е. Ние просто водихме учтив разговор. Той е мило момче. Finis.

Сърцето на Мери-Линет биеше бързо.

Клодин беше права. Нямаше съмнение в това. Тод и Вик бяха свързани по някакъв начин с онова, което се беше случило със сестрите и госпожа Бърдок. Но каква беше връзката?

„Ще отида и ще разбера това“, каза си Мери-Линет.

7

Оказа се, че Тод и Вик не са толкова лесни за намиране.

Беше късен следобед, когато Мери-Линет влезе в универсалния магазин на Брайър Крийк, където продаваха всичко — от пирони до найлонови торбички и консервиран грах.

— Здравей, Бъни. Предполагам, че не си виждала Тод или Вик наоколо?

Бъни Мартен погледна иззад щанда. Тя беше хубаво момиче с меки руси коси, овално лице с трапчинки и плахо изражение. Учеше в един клас с Мери-Линет.

— Провери ли в бара „Голд Крийк“?

Мери-Линет кимна.

— Да. Търсих ги също така в домовете им, в другия магазин и в офиса на шерифа.

Офисът на шерифа изпълняваше също така ролята на кметство и обществена библиотека.

— Е, когато не играят билярд, те обикновено стрелят по консервени кутии.

— Да, но къде? — попита Мери-Линет.

Бъни поклати глава, при което обиците й проблеснаха.