Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 32

— Сега, виж… — каза тя напрегнато и почти едновременно с нея той каза отривисто:

— Виж…

И двамата спряха, разменяйки си гневни погледи. Най-после Мери-Линет успя да откъсне очите си от неговите. Нещо глождеше ума й…

— Аш — каза тя накрая, досещайки се какво е то. — Аш. Госпожа Бърдок спомена нещо за теб… за някакво момче на име Аш. Не знаех, че е говорила за племенника си.

— Всъщност съм внук на сестра й — каза Аш не особено уверено. — И какво друго каза тя?

— Каза, че си малко лошо момче и вероятно с времето ще станеш още по-лош.

— Е, била е права — отвърна Аш и изражението му малко се смекчи, сякаш беше стъпил на позната земя.

Сърцето на Мери-Линет биеше вече по-бавно. Тя също откри, че ако е концентрирана, може да отблъсне странните усещания. Важното беше да не го гледа в очите.

„Поеми си дълбоко въздух — каза си тя. — Още веднъж. Добре, да видим сега как стоят нещата. Остави онова, което се случи преди малко. Забрави го. После ще мислиш за него. Кое е сега най-важното?“

Най-важно беше, че това момче е брат на онези момичета. Възможно беше да има пръст в случилото се с госпожа Бърдок. Ако не беше свързан с това, вероятно можеше да помогне с някаква информация. Като например дали леля му е имала завещание и ако е имала, кой е получил семейните скъпоценности.

Мери-Линет погледна Аш — с крайчеца на очите си. Той определено изглеждаше по-спокоен. Вече не беше толкова настръхнал. Гърдите му се повдигаха по-бавно. Те и двамата бяха минали на по-ниска предавка.

— Значи Роан, Кестрел и Джейд са твои сестри — рече тя с цялото учтиво равнодушие, което успя да събере. — Те изглеждат мили момичета.

— Не знаех, че ги познаваш — каза Клодин и едва сега Мери-Линет забеляза, че мащехата й е на вратата, подпряла изящното си малко рамо на касата, скръстила ръце пред гърдите си, държейки кухненска кърпа в едната от тях. — Аз казах на Аш, че все още не си се срещала с тях.

— Марк и аз ходихме там вчера — каза Мери-Линет. И в мига, в който го изрече, очите на Аш проблеснаха. В тях имаше нещо и после то изчезна, преди да отгатне какво е то. Но я обзе чувството, че стои на ръба на пропаст под напора на леден вятър.

„Защо? Какво лошо имаше в това, че се е запознала с момичетата?“

— Значи ти и Марк… а Марк трябва да ти е брат?

— Точно така — отговори Клодин от вратата.

— Някакви други братя и сестри?

Мери-Линет премигна.

— Ти какво, преброяване на населението ли правиш?

На лицето на Аш се появи лошо подобие на предишната му ленива усмивка.

— Просто предпочитам да знам кои са приятелите на сестрите ми.

„Интересно защо?“

— За да прецениш дали ги одобряваш ли? — каза тя гласно.

— Всъщност да. — Той се усмихна отново, този път малко по-успешно. — Ние сме старомодно семейство. Много старомодно.

От изненада Мери-Линет остана с отворена уста. Сетне изведнъж я обзе необяснима радост. Вече не беше нужно да мисли за убийства, за розови стаи и за това какво знае това момче. Достатъчно беше да си мисли какво щеше да му направи.