Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 30

„Не просто ленива — помисли си Мери-Линет, — а нелепа и невъзмутима. Може би дори малко глуповата.“ Тя не се впечатляваше от привлекателни момчета, освен ако не бяха стройни, тъмнокоси и интересни, като например Джереми Лавет. Бляскавите момчета, които приличаха на големи ефектни котараци, нямаха особена причина да развиват ума си. Те бяха погълнати от себе си и суетни. А коефициентът им на интелигентност стигаше единствено за това да преминат в по-горния клас.

Непознатото момче създаваше впечатлението, че не е в състояние да излезе от унеса си или да стане сериозно, дори от това да зависеше животът му.

„Не ме интересува какво прави тук. Мисля да се кача горе.“

Точно в този момент момчето на кушетката вдигна ръка и разшава пръсти в знак на приветствие. То се беше извърнало наполовина. Не виждаше Мери-Линет, но беше ясно, че се обръща към някого, който стои зад него. Сега тя видя профила му в огледалото.

— Здравей.

— Мери-Линет, ти ли си? — извика Клодин.

— Да. — Мери-Линет отвори хладилника и затършува шумно в него. — Търся някакъв сок. И после излетявам навън.

Сърцето й биеше силно от смущение и раздразнение. „Е, добре, той сигурно ме е видял в огледалото. И вероятно си е помислил, че го зяпам, съдейки по самодоволната му физиономия. Сигурно всички го зяпат, където и да отиде. Е, какво пък, голяма работа!“

— Почакай! — каза Клодин. — Ела тук за малко.

„Не!“ Мери-Линет съзнаваше, че реакцията й е детинска и глупава, но нищо не можеше да направи. Тя блъсна една бутилка със сок от кайсии в друга с минерална вода.

— Ела да се запознаеш с племенника на госпожа Бърдок — извика Клодин.

Мери-Линет замръзна на мястото си пред отворения хладилник, откъдето вееше студ, загледана с невиждащи очи в термометъра в дъното. Сетне остави сока от кайсии на мястото му и без да гледа, си извади една кола от стек с шест кутии.

„Какъв племенник? Не си спомням да съм чувала за никакъв племенник.“

Но тя не беше чувала и за племенничките на госпожа Бърдок, не и преди да дойдат тук. Госпожа Бърдок просто не говореше много за семейството си.

Значи той е неин племенник… затова и се интересува от нея. Но дали той знае? Дали е на страната на момичетата? Или ги преследва? Или…

Дълбоко объркана, тя влезе във всекидневната.

— Мери-Линет, това е Аш. Той е дошъл на гости на леля си и сестрите си — обясни Клодин. — Аш, това е Мери-Линет, която е много добра приятелка на леля ти.

Аш се изправи с лениво изящество. Приличаше досущ на котарак, който се протяга сънливо.

— Здравей.

Той й протегна ръка. Мери-Линет го докосна с пръсти, които бяха студени и влажни от кутията с кола, погледна го в очите и отговори на поздрава му:

— Здравей.

Само дето не стана точно така. Щом влезе, Мери-Линет заби поглед в килима, което й даде възможност да разгледа добре маратонките му марка „Найк“ и скъсаните колене на джинсите му. Когато той се изправи, вниманието й беше привлечено от тениската му, на която имаше странно изображение — черно цвете върху бял фон. Вероятно емблемата на някаква рок група. След това, когато ръката му влезе в полезрението й, Мери-Линет протегна своята автоматично, промърмори неясен поздрав и го погледна в очите точно когато го докосна. И точно тогава стана нещо необяснимо.