Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 26

— Защо не минете оттам? Това е пътека — каза Джейд, посочвайки с ръка. Марк веднага зави, повеждайки Мери-Линет със себе си и тя видя удобна пролука между два рододендрона в дъното на градината. Никога нямаше да я забележи, ако не знаеше, че е там.

Когато стигнаха оградата, Марк се обърна и погледна назад. Мери-Линет също се обърна.

Оттук Джейд беше просто тъмен силует, очертан под крушката на верандата, но осветената й отзад коса приличаше на сребърен ореол, който буквално блещукаше около нея. Мери-Линет чу Марк да си поема дъх.

— И двамата наминете някой път — каза Джейд сърдечно. — Тъкмо ще ни помогнете да издоим козите, както каза леля Опал. Тя ни даде много строги указания, преди да отиде на почивка.

Мери-Линет беше слисана.

Обърна се и залитна към прохода в шубраците, замаяна от изненада. Когато излязоха на пътя, тя попита:

— Марк, какво се случи, когато влезе в градината?

Марк изглеждаше потънал в мисли.

— Какво имаш предвид? Нищо не се е случило.

— Видя ли мястото, където бяха копали?

— Не — отвърна Марк кратко. — Джейд беше в градината, когато пристигнах там. Нямах възможност да разгледам наоколо.

— Марк… тя беше ли там през цялото време? Имам предвид Джейд. Влезе ли по някое време в къщата? Или да си видял някое от другите момичета да излиза навън?

— Дори не знам как изглеждат другите момичета — изсумтя Марк. — Единствената, която видях, беше Джейд и тя беше там през цялото време. — Той я погледна навъсено. — Още ли си играеш на Зоната на здрача?

Мери-Линет не отговори. Тя се опитваше да събере разпилените си мисли.

„Не мога да повярвам, но наистина го чух с ушите си. Леля им била казала за козите, преди да отиде на почивка. Но Роан не знаеше нищо за козите, преди да й кажа. Мога да се закълна в това. Сигурна съм, че тя импровизираше с тази история за почивката…

Добре, може и да греша. Но това не означава, че Роан казваше истината. Може би са измислили тази история предварително и Роан е просто лоша актриса. Или пък…“

— Марк, знам, че това ще ти прозвучи налудничаво… но да си забелязал Джейд да говори по мобилен телефон или нещо такова?

Марк се закова на място и хвърли на Мери-Линет продължителен поглед, който казваше по-добре от всякакви думи какво мисли за нея.

— Мери-Линет, какво ти се върти в главата?

— Роан и Кестрел ми казаха, че госпожа Бърдок е на почивка. Че изведнъж решила да си почине, тъкмо когато те пристигнали в града.

— Е, и? Същото каза и Джейд.

— Марк, госпожа Бърдок живее тук от десет години и никога не е ходила на почивка. Как е възможно да замине точно в деня, в който племенничките й идват да живеят при нея?

— Може би се е възползвала от това, че има кой да се грижи за къщата — отвърна Марк със смазваща логика.

Точно това беше казала и Роан. Мери-Линет изведнъж я обзе параноя, стори й се, че всички около нея са заговорници, участващи в голям конспиративен план. Допреди малко искаше да разкаже на Марк за козите, но сега размисли и се отказа.