Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 25

И след това момичето се спусна към нея толкова светкавично, че Мери-Линет едва успя да я проследи с поглед.

Тя вдигна ръце да се предпази и в този момент Марк извика:

— Не, това е сестра ми!

Момичето се спря само на крачка от Мери-Линет. Това, разбира се, беше девойката със сребърни коси. Този път Мери-Линет видя, че очите й са зелени, а кожата й е толкова прозрачна, че изглеждаше почти като кварцов кристал.

— Джейд, това е сестра ми — повтори Марк, сякаш искаше да няма двоумение по този въпрос. — Името й е Мери-Линет. Тя няма да те нарани. Мери, кажи й, че няма да я нараниш.

„Да я нарани?“ Мери-Линет нямаше представа за какво говори той, а не искаше и да знае. Момичето беше странно красиво като сестрите си и нещо в очите й — те не бяха просто зелени, а почти сребристозелени — накара Мери-Линет да настръхне.

— Здравей — каза Джейд.

— Здравей. Добре, Марк, хайде. Трябва да тръгваме. Искам да кажа, незабавно.

Тя очакваше той веднага да се съгласи. Марк беше този, който не искаше да идват тук и освен това се беше сблъскал с най-голямата си фобия — истинско момиче. Но вместо това той каза:

— Чу ли онзи вик? Разбра ли откъде идва?

— Какъв вик? Аз бях в къщата. Хайде. — Мери-Линет хвана Марк за ръката, но понеже той беше силен колкото нея, това изобщо не помогна. — Може би чух нещо. Но не обърнах внимание. — Преди няколко минути тя отчаяно бе обхождала с поглед старинната всекидневна, бръщолевейки лъжи как цялото й семейство знаело къде е отишла тази вечер и я очаквали да се прибере скоро. Как баща й и втората й майка били толкова добри приятели на госпожа Бърдок и как нямали търпение да чуят новини за нейните племеннички. Тя все още не беше сигурна дали това беше причината, поради която я пуснаха да си тръгне. Но тъй или иначе, в един момент Роан стана, усмихна се мило на Мери-Линет и отвори входната врата.

— Знаеш ли, обзалагам се, че е било росомах — обърна се развълнувано Марк към Джейд. — Росомах, който е дошъл от Вилаетската гора.

Джейд беше намръщена.

— Росомах? — Тя се замисли. — Да, вероятно. Аз самата никога не съм чувала вик на росомах. — Сетне Джейд стрелна поглед към Мери-Линет. — А ти как мислиш?

— О, няма съмнение — отвърна Мери-Линет нехайно. — Със сигурност е било росомах. — „Трябва да я попитам къде е леля й — помисли си тя изведнъж. — Това е идеалната възможност да я хвана в лъжа. Ще я попитам и тя ще ми отговори нещо, няма значение какво, но то едва ли ще съвпадне с версията, че леля й е заминала на север към крайбрежието, на кратка почивка. И тогава ще знам истината.“

Но Мери-Линет не го направи. Просто не намери смелост. Вече нямаше желание да хваща никого в лъжа. Само искаше да се махне оттук.

— Марк, моля те…

Той я погледна и като че ли за първи път забеляза колко е разстроена.

— Ъ… добре — каза Марк. И сетне се обърна към Джейд: — Виж, защо не влезеш в къщата все пак? Там ще бъдеш в безопасност. И може би… може би някой ден ще мога да намина пак.

Мери-Линет продължаваше да го дърпа и за нейно облекчение най-накрая успя да го отмести от мястото му. Сетне тръгна през къпиновите шубраци, които беше стъпкала на идване.