Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 28

— Да, добре.

„Ще бъда предпазлива — мислеше си Мери-Линет. — Този път няма да изпадам в паника и ще се постарая да не ме видят. Освен това, ако смятаха да ме убият, те щяха да го направят още тази вечер, нали?“

— А може би крясъкът, който чухме, е бил на Саскуоч — отбеляза Марк.

6

— Защо просто не я убихме? — попита Кестрел.

Роан и Джейд се спогледаха.

Малко бяха нещата, за които Роан и Джейд бяха на едно мнение, но Кестрел беше едно от тях.

— Първо, разбрахме се да не правим това тук. Ние не използваме способностите си…

— И не се храним с хора. Нито ги убиваме — довърши Кестрел познатата мантра. — Но ти вече използва способностите си. Влезе в телепатичен контакт с Джейд.

— Наложи се да й кажа каква история съм съчинила за леля Опал. Всъщност трябваше да се погрижа за това по-рано. Трябваше да предположа, че някой може да дойде да пита за нея.

— Тя е единствената, която пита. Ако я убием…

— Не можем просто така да започнем да убиваме хора в новата си къща — отсече Роан. — Освен това тя каза, че семейството й я чака. Всички ли трябваше да избием.

Кестрел сви рамене.

— Не трябва да слагаме началото на кръвна вражда — каза Роан още по-рязко.

— А какво ще кажете да й повлияем? — предложи Джейд. Тя седеше с Тиги в ръцете си и целуваше кадифената черна главица на котето. — Можем да я накараме да забрави за подозренията си или да й внушим, че се е видяла с леля Опал.

— Това би било добра идея, ако беше само тя — обясни търпеливо Роан. — Но не е така. Можем ли да повлияем на всички, които посещават къщата? Ами хората, които се обаждат по телефона? Ами учителите? След няколко седмици вие трябва да тръгнете на училище.

— А може би просто трябва да се откажем от училището — каза безгрижно Кестрел.

Роан поклати глава.

— По-добре да решим нещата веднъж завинаги. Необходимо ни е някакво разумно обяснение за отсъствието на леля Опал.

— Трябва да преместим леля Опал — каза Кестрел решително. — Трябва да се отървем от нея.

— Не, не. Може да се наложи да предадем тялото.

— В този му вид?

Роан и Кестрел се впуснаха в спор. Джейд положи брадичка на главата на Тиги и зарея поглед към кухненския прозорец, мислейки си за Марк Картър, който имаше толкова галантно сърце. Достатъчно беше само да си спомни за него, за да почувства едно приятно забранено вълнение. Там, където живееше преди, нямаше смъртни, скитащи се на свобода, и затова не съществуваше и изкушението да наруши Законите на Нощния свят и да се влюби в някого от тях. Но тук… да, Джейд почти можеше да си представи как се влюбва в Марк Картър. Като едно обикновено човешко момиче.

Тя потръпна в унес. Но точно когато се опитваше да реши какво правят човешките момичета, Тиги изведнъж се надигна. Изплъзна се от ръцете й, скочи на кухненския под и побягна. Козината на гърба му беше настръхнала.

Джейд отново погледна към прозореца. Там нямаше нищо. Но изведнъж почувства…

Тя се обърна към сестрите си.

— Тази вечер в градината имаше нещо — рече тя. — И аз не можах да го подуша.