Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 27

„Вземи се в ръце, момиче — сгълча се тя сама. — Марк просто изказа едно логично предположение. Най-доброто решение сега е да обмислиш нещата спокойно, преди да хукнеш презглава при шерифа Ейкърс.

Проблемът е в това — каза си Мери-Линет безпощадно честно, — че изпадна в паника. По някаква причина ти си внуши нещо за тези момичета и забрави за всякаква логика. Ти не се сдоби с никакви солидни доказателства. Вместо това просто избяга.“

Едва ли можеше да отиде при шерифа и да му каже, че има някакви подозрения, защото краката на Роан я изпълват с ужас. Нямаше абсолютно никакви доказателства. С изключение на… Тя изпъшка мислено.

— Всичко се свежда до това какво са зарили в градината — каза Мери-Линет на глас.

Марк, който вървеше до нея намръщен и мълчалив, сега спря.

— Какво?

— Да, всичко се свежда до това — повтори тя със затворени очи. — Трябваше да огледам онова място, когато имах тази възможност. Дори с риск да бъда видяна от Джейд. Това е единственото истинско доказателство… и затова трябва да си изясня какво има там.

Марк поклати глава.

— Чакай, виж…

— Трябва да се върна. Няма да е тази вечер, защото съм ужасно уморена. Но утре, да. Марк, трябва да проверя какво има там, преди да отида при шерифа Ейкърс.

Тук Марк избухна:

— Преди какво!? — извика той толкова високо, че гласът му беше повторен от ехото. — Какви ги говориш и защо ще ходиш при шерифа?

Мери-Линет го зяпна от изненада. Тя не беше подозирала колко различно от нея гледа Марк на нещата. „Защо? — мислеше си тя. — Защо той…“

— Ти искаше да проверим къде е госпожа Бърдок и ние го направихме — рече Марк. — Те ни обясниха къде е. И ти сама видя Джейд. Да, тя е малко различна. За нея важи същото, което ти каза за госпожа Бърдок — тя е ексцентрична. Но прилича ли ти на човек, който би могъл да причини зло някому? Е, способна ли е според теб на подобно нещо?

„Боже мой, той е влюбен в нея — помисли си Мери-Линет. — Или най-малкото страшно я харесва. Марк харесва момиче!“

Но в следващия момент я обзе тревога.

Да, това можеше да е прекрасно за него, ако това момиче не беше лудо. Или поне лудостта й да нямаше смъртоносен уклон. Но какъвто и да беше случаят, Мери-Линет не можеше да обвини в нищо новата приятелка на Марк, ако нямаше солидни доказателства.

„Питам се дали тя го харесва? — помисли си Мери-Линет. — Те несъмнено бяха готови да се защитават един друг, когато дойдох.“

— Да, прав си — каза тя, доволна, че тази вечер се беше поупражнявала в лъжи. — Джейд действително не прилича на човек, който би причинил зло някому. Няма да се занимавам повече с това.

„Поне докато съм с теб — продължи мислено Мери-Линет. — А утре през нощта, когато си мислиш, че наблюдавам звездите, аз ще се промъкна там отново. Но този път сама и ще си взема лопата. И може би голяма пръчка, с която да се браня от росомахи.“

— Наистина ли мислиш, че чухте там росомах? — попита тя, за да смени темата.

— Ъ-ъ… може би. — Марк вече не изглеждаше толкова намръщен. — Беше нещо странно. Никога преди не бях чувал такъв писък. Виж, нали наистина ще оставиш всички тези налудничави глупости за госпожа Бърдок?