Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 20

— Какво мога да направя за вас?

Гласът беше тих и мелодичен. А момичето беше истинска красавица. Онова, което Мери-Линет не беше успяла да види от хълма, бе, че в кестенявите й коси припламваха ръждивочервени оттенъци, чертите на лицето й бяха класически изваяни, а високата й фигура беше изящна и гъвкава.

— Вие сте Роан — каза Мери-Линет.

— Как разбрахте?

„Не бихте могла да бъдете никоя друга — помисли си Мери-Линет. — Никога не съм виждала момиче, което да прилича толкова много на дриада“.

— Вашата леля ми е разказвала за вас. Аз съм Мери-Линет Картър, живея малко по-нагоре на Канета Роуд. Вероятно сте минали покрай нашата къща, идвайки насам.

Роан я гледаше резервирано. „Тя има толкова приятно и сериозно лице, а кожата й е с цвета на бяла орхидея“, помисли си унесено Мери-Линет и сетне добави на глас:

— Исках само да ви кажа „добре дошли“ и да видя дали нямате нужда от нещо.

Роан вече не изглеждаше толкова сериозна. Тя почти се усмихна и кафявите й очи станаха топли.

— Много мило от ваша страна. Наистина. Почти ми се иска да имахме нужда от нещо… но нямаме.

Мери-Линет разбра, че макар и вежливо, Роан се опитваше да приключи разговора, и затова побърза да отвори нова тема.

— Вие сте три момичета, нали? И предполагам, че ще ходите тук на училище?

— Да, сестрите ми ще учат тук.

— Чудесно! Аз ще ги разведа из училището. На мен тази година ще ми бъде последна. — „Друга тема, бързо!“, помисли си Мери-Линет. — Как ви се струва Брайър Крийк? Навярно не сте свикнали с такава тишина.

— О, там, откъдето идваме, е доста тихо — каза Роан. — Но на нас тук ни харесва. Прекрасно място! Дърветата, малките животинки… — Тя изведнъж замълча.

— Да, тези чудесни малки животинки — рече Мери-Линет. „Карай по същество“, каза вътрешният й глас. Езикът й беше като залепнал за небцето. — Ъ-ъ… а как е леля ви?

— Тя е… добре.

Това моментно колебание беше достатъчно да събуди предишните опасения на Мери-Линет и отново я обзе паника. Въпреки това намери сили да запази самообладание и да изглежда като нож, направен от лед.

В следващия момент тя установи, че казва с умерен и почти безгрижен глас:

— Може ли да поговоря с нея за минутка? Ако нямате нищо против? Просто имам да й кажа нещо важно… — Мери-Линет направи стъпка, сякаш понечваше да прекрачи прага.

Роан продължи да препречва вратата.

— Съжалявам, но това не е възможно в момента.

— О, да не би пак да има главоболие? Случвало се е и преди, веднъж даже я заварих в леглото. — Мери-Линет се засмя тихо и звънливо.

— Не, не е главоболие — Роан говореше бавно и спокойно. — Всъщност тя замина за няколко дни.

— Замина ли?

— Да… — По лицето на Роан пробяга лека гримаса, сякаш съгласявайки се, че това е малко странно. — Тя просто реши да си почине няколко дни. Излезе в малка ваканция, така да се каже.

— Но, боже мой, защо е направила това, точно когато дойдохте вие? — попита Мери-Линет неуверено.

— Е, нали разбирате, тя знаеше, че ние ще се погрижим за къщата. Затова изчака пристигането ни.