Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 19

— Знаеш ли кое е най-ужасното? — попита Марк. — Мисля, че те разбирам.

Когато стигнаха фермата на Бърдок се беше стъмнило напълно. На запад звездата Арктур изглеждаше като увиснала над старата къща, потрепвайки леко с червено сияние.

Мери-Линет не си направи труда да минава през разнебитената порта, а се насочи направо към едно място зад къпиновите храсти, където стоборът беше паднал.

Къщата на Бърдок беше като тази на семейството й, но с много повече викториански орнаменти. Мери-Линет си помисли, че нейните шпилове, фестони и украшения й придаваха причудлив и ексцентричен вид, също като този на госпожа Бърдок. И точно в този момент, докато гледаше към един от прозорците на втория етаж, зад спуснатата щора премина нечия сянка.

„Добре — помисли си Мери-Линет. — Сега поне знам, че там има някой.“

Марк започна да изостава назад, докато вървяха по буренясалата пътека към къщата.

— Ти каза, че мога да се скрия.

— Добре. Хубаво. Виж, защо не вземеш тези ножици и да пообиколиш наоколо…

— И да видя къде е погребан нашият Саскуоч. И може би да се опитам да го откопая. Няма да стане.

— Добре — каза Мери-Линет спокойно. — Тогава се скрий някъде тук и се моли да не те видят, когато отворят вратата. С ножиците поне имаш оправдание да бъдеш отзад и ако те видят, ще кажеш, че си дошъл да ги върнеш.

Марк я погледна с раздразнение и тя разбра, че резултатът е един на нула за нея. Но в момента, в който той тръгна, Мери-Линет побърза да каже:

— Марк, бъди предпазлив.

Той махна пренебрежително с ръка и продължи, без да се обърне.

Когато се изгуби от погледа й, Мери-Линет почука на входната врата. Сетне позвъни. Всъщност тук нямаше електрически бутон, а истински звънец, който трябваше да бъде дръпнат с дълъг шнур. Тя чу звъна отвътре, но никой не дойде да отвори. Мери-Линет позвъни по-настойчиво. Всеки момент очакваше пред себе си госпожа Бърдок, дребничка старица с пресипнал глас, синкава коса, облечена в стара памучна домашна роба. Но това така и не стана. Никой не отвори.

Отказвайки се от всякаква вежливост, Мери-Линет започна да чука с едната ръка и да звъни с другата. И в цялата тази какофония от звуци изведнъж я обзе страх. Истински страх. Картината на познатия й свят се беше разклатила. Госпожа Бърдок почти никога не напускаше дома си и винаги идваше да отвори. И освен това Мери-Линет беше видяла със собствените си очи, че вътре има някой.

Тогава защо не отварят?

Сърцето й силно туптеше и усещаше някакво прималяване в стомаха си.

„Трябва да се махна оттук и да се обадя на шерифа Ейкърс. Негова работа е да реши какво да прави, когато се случи нещо такова.“ Но в същото време й беше трудно да се довери на бащата на Тод. Обзета едновременно от страх и безпомощност, Мери-Линет заблъска с всичка сила по вратата, която изведнъж се отвори. Юмрукът й увисна във въздуха и в следващия момент тя почувства истинска паника и страх от неизвестното.