Читать «Дъщери на мрака» онлайн - страница 17

— Да не говорим пък за неудобствата, с които е свързан един публичен съдебен процес.

— Ще се върна след седмица. И ако дотогава не си сложил нещата под контрол, ще отида при Старейшините. Нямам предвид Старейшините от фамилията Редфърн. Ще отнеса нещата до Обединения съвет.

— Прекрасно — рече Аш. — Слушай, Куин, защо не си намериш някакво хоби? Може би трябва да идеш на лов. Струваш ми се доста потиснат.

Куин не обърна внимание на думите му и попита:

— Знаеш ли откъде да започнеш?

— Разбира се.

4

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта!

Когато се събуди на другата сутрин и видя горещия, морен августовски ден, Мери-Линет вече изобщо не беше настроена да изяснява дали госпожа Бърдок е мъртва, или не. Това беше просто нелепо. Освен това имаше толкова работа за вършене — училището започваше след малко повече от две седмици. В началото на юни тя беше сигурна, че лятото ще продължава вечно. Сигурна беше, че никога няма да каже „О, лятото свърши толкова бързо.“ А ето че сега, в средата на август, вече си го мислеше.

„Трябват ми дрехи — разсъждаваше Мери-Линет. — Нова раница, тетрадки и няколко от онези малки флумастери. И освен това трябва да накарам и Марк да си купи същите неща, защото той няма да го направи сам, нито ще послуша Клодин.“

Клодин беше тяхната мащеха. Тя беше красива белгийка с тъмни къдрави коси и тъмни искрящи очи. Беше само десет години по-голяма от Мери-Линет, а изглеждаше даже и по-млада. Преди пет години, когато майката на Мери-Линет за първи път се разболя, тя беше домашна прислужница в дома им. Мери-Линет я харесваше, но Клодин изобщо не можеше да се справи с ролята си на майка и обикновено Мери-Линет беше тази, която се грижеше за Марк.

„Затова нямам никакво време да ходя в къщата на госпожа Бърдок.“

Целия ден тя се занимаваше с покупки и едва по обяд отново се сети за госпожа Бърдок.

Мери-Линет помагаше с прибирането на чиниите от всекидневната, където обядът обикновено се сервираше пред телевизора, когато баща й каза:

— Днес чух нещо за Тод Ейкърс и Вик Кимбъл.

— Тези безделници! — промърмори Марк.

— Какво по-точно? — попита Мери-Линет.

— Имали са някакво произшествие на Чилокин Роуд между Лесковия поток и Бобровия ручей.

— С кола ли са били? — попита Мери-Линет.

— Е, точно в това е въпросът — каза баща и. — На колата им очевидно й няма нищо, но те и двамата са убедени, че са катастрофирали. Прибрали са се вкъщи след полунощ и са казали, че нещо се е случило с тях… Но не знаят точно какво. Губят им се няколко часа. — Той погледна Марк и Мери-Линет. — Какво мислите за това?

— Било е НЛО! — извика Марк, след което хвана чинията си като диск и се направи, че я хвърля.

— Глупости! — сопна се Мери-Линет. — Знаеш ли какви разстояния трябва да изминат твоите малки зелени човечета и освен това няма такова нещо като „свръхсветлинна скорост“. Защо хората трябва непрекъснато да си измислят разни работи, когато вселената е пълна с толкова невероятни неща, които са истински… — Тя замлъкна, забелязвайки, че семейството й я гледа с недоумение.