Читать «Посвещаването» онлайн - страница 99

Спалнята на Фей я убеди, че е богато момиче. Безжичен телефон, компютър, телевизор и видео, купчини с компактдискове. Цялата стая беше отрупана с орнаменти с огромни тучни пълзящи цветя, включително леглото и меките бродирани възглавнички. Каси приседна на перваза на прозореца, докато чакаше появата на Фей. На нощното й шкафче имаше незапалени червени свещи.

Внезапно надиплената завивка на леглото се размърда и навън се подаде главичката на малко оранжево котенце. Почти мигновено го последва и едно сиво.

— О, миличките! — рече Каси очарована.

Никога не би й хрумнало, че Фей е от момичетата, които гледат котенца. Седеше неподвижно и за нейна радост двете малки създания изпълзяха целите. Скочиха на перваза и започнаха да стъпват по него, мъркайки като моторници.

Каси се закиска и се сви, когато едното се изкачи по пуловера й и приседна несигурно на рамото й. Котетата бяха очарователни, оранжевото беше с пухкава рошава бебешка козина, а сивото — гладко и спретнато. Малките им като иглички нокти я боцкаха, докато се катереха по тялото й. Каси отново се засмя, когато оранжевото се заплете в косата й и зарови лапичка зад ухото й.

То се опитваше да се сгуши в шията й, мачкайки я с мъничките си лапи. Усещаше студеното му носле. Сивото правеше същото от другата й страна. О, какви мили сладки…

— О-о-ох! — изписка тя. — Ох ох, недейте! Махайте се! Махайте се!

Каси задърпа малките телца, опитвайки се да ги отскубне от себе си. Бяха се оплели в косата й, висяха, дращеха… хапеха я. Когато най-накрая успя да ги махне от себе си, едва се въздържа да не ги удари в земята. Сетне трескаво опипа шията си.

Усети, че пръстите й са мокри, и потресена се втренчи в тях. Бяха червени.

Малките чудовища я бяха ухапали. А сега стояха на пода и спокойно облизваха от лапите си кръвта й. Заля я вълна на отвращение.

Фей се засмя от прага.

— Може би не са си набавили необходимите витамини и минерали от котешката храна — каза тя.

Тази сутрин беше поразителна. Мократа й гарвановочерна коса се спускаше на дълги естествени къдрици. Кожата й беше влажна и блестеше на фона на виненочервения й халат.

„Не биваше да идвам“, помисли си Каси и усети да я залива вълна на страх. Но сега Фей не би дръзнала да я нарани. Диана щеше да узнае, кръгът щеше да узнае. Този път не би могло да й се размине.

Фей се настани на леглото.

— Е, хареса ли ти ритуалът снощи? — попита тя нехайно.

„Знаех си“ помисли си Каси, после отвърна:

— Беше добре, докато нещо не се обърка.

Сетне се загледа във Фей, която се разсмя със своя плътен, ленив смях.

— О, Каси. Харесвам те. Наистина. От самото начало разбрах, че в теб има нещо необикновено. Знам, че нещата между нас не започнаха добре, но мисля, че сега всичко ще се оправи. Бихме могли да станем добри приятелки.

Каси беше занемяла от изумление. После успя да каже:

— Не мисля така, Фей.

— Но аз мисля така. И това е важното.

— Фей… — Каси изненадващо откри, че след изминалата нощ вече има куража да казва неща, които преди не беше и сънувала, че може да изрече на глас. — Фей, не мисля, че двете имаме много общо помежду си. И не мисля, че ми се иска да ти ставам приятелка.