Читать «Посвещаването» онлайн

1

На Кейп Код не трябваше да е толкова горещо. Каси беше прочела това в пътеводителя — тук всичко трябваше да бъде съвършено, като в Камелот.

С изключение на отровния бръшлян и кърлежите, зелените мухи, отровните мекотели и подводните течения в привидно тихите води, както бездушно добавяше пътеводителят. Той, освен това предупреждаваше да се избягват разходките из тесните полуострови, където човек можело да остане откъснат от света при висок прилив. Само че точно в този момент Каси предпочиташе да се намира изоставена на някой полуостров и вълните да я изхвърлят в Атлантическия океан, стига Порша Бейнбридж да остане от другата страна на бедствието.

Каси никога досега не се беше чувствала толкова нещастна.

— … а другият ми брат, онзи, който е в отбора по дебати на Масачузетския технологичен институт и преди две години се яви на Световното първенство в Шотландия… — тъкмо казваше Порша.

Каси усети как тя се втренчва в нея, а после продължава да говори екзалтирано. И двамата братя на Порша учеха в Масачузетския технологичен институт и бяха потискащо способни, при това не само в интелектуално отношение, защото на всичкото отгоре бяха и атлети. Порша също беше потискащо способна, макар че, както и Каси, току-що беше завършила прогимназията. И понеже любимата тема на Порша беше Порша, Каси беше прекарала по-голямата част от изминалия месец в разговори с Порша за Порша.

— … и когато миналата година спечелих пето място в Първенството по риторика на Националната лига, гаджето ми каза: „Няма съмнение, че ще бъдеш първа на Американското…“

„Само още една седмица — помисли си Каси. — Само още една седмица и се прибирам вкъщи.“ Самата мисъл за това я изпълни с такъв силен копнеж, че сълзи замъглиха очите й. Вкъщи, където бяха приятелите й. Където не се чувстваше като странник, като неудачник, скучна и глупава само защото не знае кои миди стават за ядене. Където щеше да се посмее над всичко това — над прекрасната си ваканция на Източното крайбрежие.

— … и баща ми ме попита: „Защо просто не си я купиш?“ Обаче аз му казах: „Не… ами, може…“

Каси се загледа в морето.

Не че Кейп Код не беше красив. Малките къщурки от кедрова дървесина с плетени люлеещи се столове по верандите и мушкато, висящо от гредите, бяха красиви като за пощенски картички.

Но всеки ден на Каси й се налагаше да търпи Порша. И въпреки че всяка вечер измисляше по някой убийствено остроумен отговор, с който да й затвори устата, всъщност никога не успяваше да го изрече. И много по-лошо от всичко, дори и от Порша, беше дълбокото усещане, че не принадлежи на това място. Усещането, че е чужденец тук, че е заточена на погрешното крайбрежие, напълно откъсната от своя свят. Малкият им дом в Калифорния беше започнал да й се струва като самия Рай.

„Само още една седмица — каза си отново Каси. — Ще трябва да потърпя само още една седмица.“