Читать «Посвещаването» онлайн - страница 100

Фей само се усмихна.

— Много жалко — рече. Защото, разбираш ли, научих нещо, Каси. И според мен ти би искала за него да знае само най-добрата ти приятелка.

Светът се срина под краката на Каси.

Не беше възможно тя да говори за… о, не и за това, за което си мислеше. Каси се втренчи в нея и като че ли в стомаха й заседна леденостудена топка.

— Разбираш ли — продължи Фей, — по стечение на обстоятелствата имам и други приятели. И те ми разказват разни неща, интересни неща, които виждат и чуват. И знаеш ли какво? Снощи един от тези приятели видял нещо много интересно на скалите. — Каси седна, зрението й се замъгли. — Видял двама души близо до къщата на Номер 12. И тези двама души били… ами, да кажем, че те много се били сближили, схващаш ли? Много се били сближили. Била доста гореща сцена, разказа приятелят ми. — Каси се опита да каже нещо, но нищо не се получи. — И никога няма да повярваш кои били тези двама души! Аз самата нямаше да повярвам, ако тази история не ми напомни за едно стихотворение, което бях чела някъде. Чакай да си спомня как звучеше. „Всяка нощ лежа и сънувам единствения…“

— Фей! — Каси скочи на крака.

Фей се усмихна.

— Мисля, че картинката ти се изясни. Диана не е чела въпросното стихотворение, нали? Така си и мислех. Е, Каси, ако не искаш тя да се запознае с текста или да разбере какво се е случило снощи на скалите, бих казала, че е най-добре бързо да ми станеш приятелка, не мислиш ли?

— Не беше точно така — каза Каси. Стана й горещо и се тресеше от страх и гняв. — Изобщо не разбираш…

— Напротив, всичко разбирам. Адам е много привлекателен. И винаги съм подозирала, че клетвите за вечна любов между тях двамата са само преструвка. Не те виня, Каси. Съвсем естествено е…

— Не е това, което си мислиш. Между нас няма нищо…

Фей се подсмихна.

— От това, което чух, снощи между вас са се случили доста неща… Съжалявам. Наистина, Каси, иска ми се да ти повярвам, но се чудя дали и Диана ще приеме нещата по този начин. Особено щом научи, че си забравила да споменеш, че си се запознала с приятеля й през лятото… когато той те е събудил, май че така беше в стихотворението.

— Не… — прошепна Каси.

— А и как само го погледна, когато се появи след ритуала по посвещаването… Е, Диана не забеляза, но трябва да си призная, че събуди подозренията ми. Малката сценка на скалите само ги потвърди. Когато кажа на Диана…

— Не можеш — отчаяно рече Каси. — Не можеш да й кажеш. Моля те, Фей. Тя няма да разбере. Не е така, както го представяш, но тя няма да разбере.

Фей цъкна с език.

— Но, Каси. Диана ми е братовчедка. Кръвна роднина. Длъжна съм да й кажа.

Каси се почувства като плъх, отчаяно тичащ из лабиринт, търсещ несъществуващ изход. Беше в паника. Ушите й бумтяха. Фей не биваше да казва на Диана. Не беше възможно това да се случи. Представи си изражението на Диана… начина, по който щеше да я погледне…

Да погледне и Адам. Това като че ли беше още по-лошо. Тя щеше да си помисли, че двамата с Адам наистина са я предали.