Читать «Посвещаването» онлайн - страница 98

— Аз, Адам, се заклевам да не изменям на клетвата… да не предавам Диана.

— Аз, Каси, се заклевам да не изменям на клетвата… — прошепна тя и загледа как собствената й кръв се процежда по дланта й.

— Нито с дума, поглед или дело, насън или наяве… — Тя повтори шепнешком: — … на този свят или на всеки друг. Ако клетвата си наруша, огън да ме изгори; въздухът да ме задуши; земята да ме погълне и водата да залее гроба ми.

Каси повтаряше. Докато изричаше последните думи: „… и водата да залее гроба ми“, дочу някакво изщракване, сякаш нещо се задвижи. Сякаш тъканта на пространството и времето се прокъса и се съедини отново. Със затаен дъх тя се заслуша в звука.

После погледна към Адам.

— Свърши се — прошепна тя, но нямаше предвид клетвата.

Очите му бяха като поръбен със сребро мрак.

— Свърши се — повтори той и протегна към нея окървавената си длан.

Каси се поколеба, после я пое в своята. Усети или си въобрази, че усеща, как кръвта им се смесва и капе по земята. Като символ на нещо, което не може да се сбъдне.

После той я пусна бавно.

— Ще върнеш ли халцедона на Диана? — попита равно тя.

Адам извади камъка от джоба си и го задържа в изцапаната си с кръв ръка.

— Ще й го върна.

Каси кимна. Не можеше да изрече онова, което си мислеше — че и камъкът, и Адам щяха да се върнат при Диана, на която принадлежаха.

— Лека нощ, Адам — каза тя нежно и се вгледа в него. Той стоеше на склона, а зад гърба му се простираше нощното небе.

После се обърна и пое към осветените прозорци на дома на баба си. Този път Адам не я повика.

— А, да — каза баба й. — Това го намерих в преддверието тази сутрин. Явно някой го е пъхнал през процепа за писмата.

Старицата подаде на Каси някакъв плик.

Седяха на масата за закуска, неделното слънце блестеше през прозорците и тя с изненада си помисли колко спокойно изглежда всичко.

Но един поглед към плика беше достатъчен да накара сърцето й да пропадне. Името й бе изписано с широк небрежен почерк с червено мастило.

Докато чакаше зърнената й закуска да попие млякото, Каси разкъса плика. Когато видя бележката вътре, се вцепени. Тя гласеше:

Каси…

Както виждаш, този път се подписвам със собственото си име. Ела в дома ми (на Номер 6) по някое време днес. Има нещо специално, за което искам да поговорим. Повярвай ми, едва ли би искала да го пропуснеш.

С любов и целувки, Фей.

П.П.: Не казвай на никого от клуба, че ще ми идваш на гости. Ще разбереш защо, като дойдеш.

Каси изтръпна от тревога. Първото й желание беше да се обади на Диана, но ако тя беше будувала цяла нощ, за да пречисти черепа, навярно беше уморена. Фей беше последният човек, с когото Диана имаше нужда да се разправя сега.

„Няма да я притеснявам — мрачно си каза Каси. — Първо ще видя какво е намислила Фей. Обзалагам се, че е нещо, свързано със снощния ритуал. Или пък възнамерява да свика гласуване за смяна на лидера.“

Къщата на Фей беше една от най-хубавите на улицата. Вратата й отвори някаква камериерка и Каси си спомни, че Диана й беше разказала, че майката на Фей е починала. На „Кроухейвън Роуд“ имаше много самотни родители.