Читать «Посвещаването» онлайн - страница 91

— Силите са просто сили — уморено отговори Диана, без да се обръща. — Те не са нито добри, нито лоши. Само начинът, по който ги използваме, е лош или добър.

— Но може би никой не може да ги използва, без да го направи по лошия начин.

Каси стоеше и ги слушаше, копнеейки да бъде някъде другаде. Осъзна, че по някакъв ужасно вежлив начин Диана и Адам спорят. Срещна погледа на Лоръл и долови, че и тя също се чувства неловко.

— Не го вярвам — каза най-накрая Диана меко. — Не вярвам, че хората са толкова безнадеждни. Толкова зли.

Лицето на Адам изразяваше мрачно желание да бъде толкова уверен като нея.

Докато го наблюдаваше, Каси усети как нещо я жегна под лъжичката и й прималя. Огледа се къде би могла да седне.

Диана веднага се обърна.

— Добре ли си? Бяла си като платно.

Каси кимна и сви рамене.

— Малко съм замаяна… май че трябва да си вървя у дома…

Гневът в очите на Диана се стопи.

— Добре — каза тя. — Но не искам да се прибираш сама. Адам, би ли я изпратим? По плажа е по-бързо.

Каси отвори ужасено уста. Но Адам бързо кимна.

— Разбира се — отвърна. — Макар че не искам и теб да оставям сама…

— Няма да съм сама. Бих искала Лоръл и Мелани да останат — рече Диана. — Трябва да започнем да пречистваме този череп с есенции от цветя… — Тя погледна към Лоръл, после се обърна към Мелани: — и с кристали. Не ме интересува дали ще ни отнеме цялата нощ, искам всичко това да се свърши. Да се захващаме веднага! Нямаме време за губене.

Двете момичета кимнаха. Както и Адам.

— Добре — отвърна той.

На Каси, която беше стояла с отворена уста, изведнъж й хрумна нещо и също кимна. Ръката й несъзнателно се плъзна по предния джоб на джинсите й, за да напипа малката твърда бучка в него.

И ето че се озова сама на плажа с Адам.

Тази нощ нямаше луна. Звездите блестяха с безмилостно ледено сияние. Вълните ревяха и съскаха по брега.

Нямаше романтика. Всичко беше сурово и първично. Ако не бяха слабите светлинки от къщите на върха на скалите, щеше да си помисли, че двамата се намират на хиляди километри от цивилизацията.

Почти бяха стигнали тясната пътечка, водеща нагоре към Номер 12, когато той й зададе въпроса. Дълбоко в сърцето си Каси знаеше, че не би могла вечно да го избягва.

— Защо не искаше никой да знае, че сме се срещали и преди? — попита той простичко.

Тя си пое дълбоко дъх. Сега беше моментът да разбере дали става за актриса. Беше напълно спокойна, знаеше какво трябва да се направи и щеше да го направи. Заради Диана… и заради него самия.

— О, не знам — отвърна и се удиви колко нехайно прозвуча гласът й. — Просто не исках някой… като Сюзан или Фей например… да остане с погрешно впечатление. Нали нямаш нищо против? Не ми се стори толкова важно.

Адам я гледаше озадачено, колебаеше се, но после кимна.

— Щом така искаш, няма да го споменавам.

Заля я вълна на облекчение, но отвърна с нехаен тон:

— Добре, благодаря. А, между другото — тя бръкна в джоба си. — Исках да ти върна това. Заповядай. — Странно, пръстите й като че не искаха да пуснат камъка, но тя се насили да ги разтвори и да го пусне в ръката му. Халцедонът падна в дланта му и малките кристалчета сякаш уловиха част от звездната светлина. — Благодаря, че ми го зае — рече тя. — Но сега, когато вече официално съм вещица, вероятно ще се сдобия със собствени камъни, с които да работя. Освен това — Каси изви устни в усмивка — и за това не бихме искали някой да остане с погрешно впечатление, нали?