Читать «Посвещаването» онлайн - страница 93

„Красива? Решил е, че съм красива.“ Мислите й препускаха бясно. Започваше да губи самообладание._„Бъди хладна и безразлична. Учтиво заинтригувана. Не позволявай нещо да излезе наяве.“_

Сиво-сините очи на Адам блестяха, а на необикновеното му гордо лице беше изписан гняв. Но Каси беше най-смутена от горчивината, която прочете в очите му.

— Не беше като останалите момичета, които срещам навън… беше способна да приемеш загадъчното и мистичното без страх. Ти беше… отворена. Толерантна. Не изпитваше автоматична омраза към всичко различно.

— Не съм толкова толерантна, колкото Диана. Диана е най…

— Това няма нищо общо с Диана! — заяви той и Каси осъзна, че Адам наистина вярва в това. Той беше толкова почтен и прям, че едва ли би му хрумнало да извърши предателство. — Помислих си, че мога да ти се доверя. Дори да ти поверя живота си. И когато видях как се изправи срещу Джордан — момче, на практика два пъти по-високо и по-силно от теб, разбрах, че съм бил прав. Беше едно от най-смелите неща, които някога съм виждал… и всичко това за един непознат. Ти му позволи да те нарани заради мен, а дори не ме познаваше. — „Не издавай нищо — мислеше Каси. — Нищо.“ — А после усетих нещо необикновено, докато бях с теб. Някакво разбиране. Трудно ми е да го обясня, но оттогава не ми излиза от ума. Много мислих за теб, Каси. И нямах търпение да разкажа на Диана. Да й кажа, че е права, че има външни хора, на които можем да се доверим. Които могат да приемат магията. Диана от много време се опитва да убеди клуба в това. Исках да й кажа, че ти отвори очите ми за много неща. Откакто те срещнах, дори започнах да виждам по-ясно, когато излизах с рибарските кораби да търся инструментите на посветените. Докато хвърляхме мрежите, океанът сякаш започна да ми разкрива тайните си. Помагаше ми. Исках да разкажа на Диана за това и да разбера дали тя може да го обясни. И през цялото това време — рече Адам, свеждайки очи към Каси — нито веднъж не съм съжалил, че ти подарих халцедоновата си роза… макар че не беше една от нас. Надявах се никога да не попаднеш в беда и да не ти потрябва, но исках да съм до теб, ако се случи. Ако някога беше направила онова, което ти казах — да стиснеш силно в юмрук камъка и да мислиш за мен, — щях да разбера и да те открия, независимо къде се намираш. Мислех, че си необикновена.

Каси го слушаше замаяна и се питаше дали това беше истина. Колко пъти беше държала халцедона в ръцете си, но никога не беше следвала инструкциите му, защото не беше вярвала в магията.

— А сега се връщам у дома… и откривам, че все пак не си външен човек. Зарадвах се да те заваря тук и да разбера, че си станала част от кръга. И от онова, което каза Диана, ми стана ясно, че тя веднага е разбрала колко си необикновена. Но не можех да й кажа, че те познавам, защото поради някаква причина ти не искаше това. Уважих решението ти, държах си устата затворена и сметнах, че ще ми обясниш, когато можеш. А вместо това… — Той направи жест с ръка. — Получавам това. Цяла седмица ме отбягваш, а сега се държиш така, сякаш между нас никога нищо не се е случило. Дори призоваваш силите срещу мен, за да ме накараш да повярвам в една лъжа. И сега аз искам да знам защо.