Читать «Посвещаването» онлайн - страница 90

— То е… лошо — рече Каси.

Искаше да каже, че е зло, но думата й се стори толкова мелодраматична. Въпреки това именно злонамерена сила беше усетила да ги връхлита. Някакъв импулс за унищожение.

— Трябва да го спрем — заяви Адам.

Сюзан си играеше с копчето на блузката си.

— Как?

Последва продължително и неловко мълчание. Адам и Диана се взираха един в друг, като че провеждаха някакъв тежък разговор без думи. Братята Хендерсън също обменяха негласно мисли помежду си. Не изглеждаха разстроени от това, че нещо злокобно и смъртоносно е навън на свобода. Всъщност двамата като че ли бяха доволни.

— Може би то ще докопа онзи, който е убил Кори — рече най-накрая Крис.

Диана се вторачи в него.

— Така ли мислиш? — Сетне изражението й се промени. — Това ли си мислеше, когато влизахме в него? Това ли му заповяда?

— Трябваше просто да разчетем последните отпечатъци — каза Мелани с гневен глас, който Каси чу за пръв път.

Братята Хендерсън се спогледаха и свиха рамене. По намръщеното лице на Дебора се прокрадваше усмивка. Сюзан продължаваше да се занимава с копчето си. Ник се изправи с каменно лице.

— Изглежда, това беше всичко за тази вечер — каза той безучастно.

Диана избухна:

— Знаеш ли, адски си прав! — извика тя и Каси се изуми от тона й. После грабна черепа с две ръце. — Сега това отива на сигурно място. Където му е и мястото. Трябваше да се досетя, че всички сте прекалено безотговорни, за да се справите с него. — Тя притисна черепа до гърдите си и излезе от гаража.

Фей се наостри подобно на котка, съзряла за секунда опашката на мишка.

— Не мисля, че беше любезно от нейна страна да ни говори така — каза тя глухо. — Не мисля, че ни вярва, а вие? Всички, които не искат да ни предвожда някой, който не ни се доверява, да вдигнат ръце.

Ако погледът можеше да наранява, то този, който й хвърли Мелани, щеше да я направи на парчета.

— О, Фей, защо не млъкнеш — каза тя с изтънчената си интонация. — Хайде, Лоръл — добави после и тръгна след Диана.

Каси, която не знаеше какво друго да стори, ги последва. Зад себе си чу как Адам казва тихо на Фей с едва овладян глас:

— Иска ми се да беше момче.

А Фей му отвърна, смеейки се дрезгаво:

— Ех, Адам, не знаех, че имаш такива предпочитания!

Диана поставяше черепа обратно в керамичния съд, когато Адам влезе. Той отиде при нея и я прегърна.

Тя се облегна на него за миг със затворени очи, но не отвърна на прегръдката му. Мигът отмина и Диана се отдръпна.

— Добре съм. Просто ме е яд на тях и ми трябва време да помисля.

Адам седна на леглото и прокара ръка през косата си.

— Трябваше да го запазя в тайна от тях — рече. — Заради моята глупава…

— Недей — прекъсна го Диана. — Нямаше да бъде редно да криеш от кръга нещо, което им принадлежи.

— А по-редно ли е да ги оставя да го използват с някаква злонамерена идиотска цел? — Диана се обърна и се подпря на шкафа. — Понякога — тихо промълви Адам — се чудя какво правим изобщо. Може би Древните сили трябва да бъдат оставени да спят. Може би грешим, като си мислим, че можем да се справим с тях.