Читать «Посвещаването» онлайн - страница 89

— Не! — извика Диана.

Каси го долови в същия миг — непреодолимо усещане за зло. За нещо, което летеше към тях с невероятна скорост. Нещо, което трябваше да бъде спряно.

Тя така и не разбра какво се случи след това. Шон седеше от другата страна на Фей. Като че ли той се отдръпна пръв. Може би се уплаши и се опита да избяга. Във всеки случай последва суматоха. Фей като че се опитваше да направи нещо, а Шон — да я спре, или пък беше обратното. Бореха се. Диана викаше:

— Не, не!

Каси не знаеше какво да прави.

Опита се да потисне инстинктивното си желание да се отдръпне от Фей, но вече беше късно, защото тя политна напред и Каси усети как коляното й престана да я притиска. Кръгът беше разкъсан и свещта на Фей угасна.

После сякаш от внезапен порив на вятъра угаснаха и останалите свещи. Точно в този момент Каси усети как онази зла същност, която се беше устремила към тях, достигна границите на кристала. Тя изскочи от черепа и прелетя покрай загасналите димящи свещи. Каси нямаше представа как разбра това — наоколо цареше пълна тъмнина. Но го усети. Беше нещо по-тъмно от мрака. Профуча покрай нея, отвявайки косата й. Тя вдигна ръка, за да закрие лицето си, но нещото вече беше изчезнало.

В тъмнината прозвуча тих вик.

Сетне всичко отново заглъхна.

— Светнете лампите — каза някой задъхано.

Внезапно Каси осъзна, че вече може да вижда. Адам стоеше край ключа за осветлението. Всички лица в кръга бяха пребледнели и уплашени, с изключение на лицето на Ник. То беше безизразно както винаги.

Фей тъкмо се надигаше от пода, за да седне. Изглеждаше така, сякаш е била пометена от някаква невероятна сила. С пламнали от гняв очи тя се обърна към Шон:

— Ти ме бутна!

— Не, не съм! — Шон се огледа, търсейки подкрепа. — Тя се опитваше да се докопа до черепа! Протягаше се към него!

— Малък, лъжлив червей! Ти се опитваше да се откъснеш. Искаше да разрушиш кръга.

— Тя…

— Не, не съм!

— Стига! — извика Диана.

Адам отиде до нея.

— Няма значение кой какво е направил — рече той с напрегнат глас. Онова, което е важно, е тази… тази енергия… която избяга.

— Каква енергия? Навъсено попита Фей, докато оглеждаше лакътя си за синини.

— Онази, която го блъсна на пода — мрачно отвърна Диана.

— Аз паднах, защото този малък негодник ме бутна.

— Не — рече Каси импулсивно. След преживения шок беше започвана да трепери. — Аз също го усетих. Нещо излезе от черепа.

— О, ти си го усетила! Откога стана такъв експерт?

Фей й хвърли презрителен и присмехулен поглед.

Каси огледа останалите, които все още седяха, и съзря недоверие в очите им. Нима не го бяха усетили?

— Аз усетих… нещо — рече Мелани. — Нещо тъмно вътре в черепа. Някаква лоша енергия.

— Каквото и да беше, то излезе на свобода, когато разкъсахме кръга — каза Адам. После погледна към Диана. — Аз съм виновен. Не биваше да позволявам това да се случи.

— Искаш да кажеш, че е трябвало да запазиш черепа в тайна от нас — остро го поправи Фей. — За да го използваш сам.

— Какво значение има сега? — извика Лоръл от другата страна на кръга. — Ако нещо е било освободено от черепа, сега е там навън. И Бог знае какви ги върши.