Читать «Посвещаването» онлайн - страница 88

„Онова прилича на спираловидно торнадо. А това… това изглежда като врата. И лице…“

Тя отмести поглед и стомахът й се преобърна. „Не ставай глупава, това са просто дефекти в кристала.“

Каси се боеше да погледне отново в черепа. Но никой друг от кръга не изглеждаше притеснен. Всички очи бяха приковани в него, а сенките им се издигаха и трепкаха по стените.

„Погледни го! Сега!“, заповяда си.

Когато отново се вгледа в черепа, загадъчното лице го нямаше. „Ето, това доказва, че всичко е било само игра на светлината.“ Но черепът се беше сдобил с едно ново тревожно свойство. Нещо в него като че ли се движеше. Сякаш беше направен от вода, обвита с тънка ципа, и вътре бавно се носеха някакви предмети.

„О, престани и си избери нещо, над което да се концентрираш. Гледай вратата, тя не се мърда.“

Втренчи се една в малка призма в лявата очна ябълка, точно там, където би трябвало да се намира зеницата на окото. Приличаше на полуотворена врата, през която струи светлина.

„Гледай я. Обърни внимание на детайлите.“ Парфюмът на Фей я замайваше. Продължаваше да се взира… Можеше да види вратата. Колкото по-внимателно се вглеждаше, толкова по-голяма й се струваше тя. Или може би се приближаваше.

Да, приближаваше се… още, и още. Каси губеше представа за пространството около себе си. Сега черепът беше толкова голям, че сякаш нямаше край, нямаше форма. Беше навсякъде около нея. Той беше целият свят. Вратата се намираше точно пред нея. Каси беше вътре в черепа.

15

Вратата вече беше с реални размери, достатъчно голяма, че да се мине през нея. Беше открехната и от другата й страна нахлуваше цветна светлина. „Ако се отвори, дали ще мога да мина през нея?“ запита се Каси. Но нима беше възможно да се отвори? Косата й настръхна.

Навярно, ако си представеше, че се отваря… но това като че ли не вършеше работа. Какво й беше казала Мелани? Кристалите ни помагат да призоваваме силите. Какви сили се свързваха с чистия кварц? Земята и водата? Пясъкът и морето?

Това й прозвуча почти като началото на стих.

Вода и земя, море и пясък,

Чуйте моята повеля.

Съсредоточи се върху вратата и със силата на волята си й заповяда да се отвори. Когато тя започна да се открехва, поток светлина започна да нахлува по-силно. „Нека продължи да се отваря.“ Остави я да те привлече още повече. Сега Каси се носеше пред вратата. Беше огромна като на катедрала. Отваряй се… отваряй се. Тя се къпеше в светлина с цветовете на дъгата.

„Сега! Влез вътре!“

Но в този миг проехтя писък.

Див и пронизителен, изпълнен с ужас, той разцепи тишината. Вратата спря да се отваря и Каси усети как нещо я издърпва обратно. Вратата се отдалечаваше все по-бързо и по-бързо. Сетне, тъкмо преди да излети от черепа, пред очите й се появи лице. Същото, което беше видяла преди. Но то не се отдръпваше, приближаваше се към нея. Ставаше по-голямо. И още по-голямо… толкова бързо, че щеше да пръсне кристала. Щеше да…