Читать «Посвещаването» онлайн - страница 87
Л. Дж. Смит
Беше облякла бялата си одежда и си беше сложила накитите. Когато отново ги видя сега, Каси предположи, че диадемата и гривната… а може би дори и жартиерът… имат някакво мистично значение. Гледаше как Диана свиква кръга, как го обикаля с кинжала в ръка, после с вода, с тамян и накрая със запалена свещ. Земя, вода, въздух и огън. Произнесе и някакви заклинания, които Каси напразно се опита да разбере. Но когато всички се събраха в кръга и седнаха коляно до коляно, загуби всякакъв интерес към церемонията.
Незнайно как се беше озовала между Фей и Адам.
Преди да седнат, тя стоеше в кръга зад Шон, но някак си Фей се беше мушнала пред нея. Може би не искаше да седи до Адам. Каси също не искаше, но по съвсем различни причини.
Коляното на Адам се притискаше до нейното. Диана им беше обяснила, че трябва да седят плътно един до друг. Каси усещаше топлината и твърдостта му. Не можеше да мисли за нищо друго.
От другата й страна Фей ухаеше на някакъв упойващ парфюм с тропически аромат, от който направо й се зави свят.
Сетне осветлението угасна.
Каси не видя как се случи това, беше убедена, че никой не е напускал кръга. Но над главите им флуоресцентните лампи внезапно помръкнаха. Сега единствената светлина идваше от свещта в ръцете на Диана. Каси виждаше само лицето й, осветено от пламъка.
— Добре — тихо каза Диана. — Ще търсим единствено последните оставени отпечатъци, нищо повече. Никой няма да влиза прекалено дълбоко, докато не узнаем с какво си имаме работа. И да не ви напомням, че каквото и да стане, не бива да разкъсваме кръга.
Тя не погледна към Каси, когато каза това, но неколцина от останалите го направиха, сякаш за да подчертаят, че е било необходимо да й го напомнят.
Диана наклони пламъка към свещта, която държеше Мелани, и той стана двоен. После Мелани се наведе, за да запали свещта на Дебора, и затрептяха три светлинки.
Пламъкът минаваше по кръга, докато накрая стигна до Адам. Ръката на Каси трепереше, когато вдигна свещта си, за да я запали от неговата, но тя се надяваше, че всички ще отдадат това на напрежението от церемонията.
Най-накрая всичките дванайсет свещи бяха запалени и залепени върху капки восък на циментения под Сиянието им осветяваше кръга и телата им хвърляха огромни тъмни сенки върху стените.
Диана се пресегна към центъра и дръпна черния плащ.
Каси зяпна.
Черепът беше точно насреща й и празните му очни ябълки се втренчиха в нея. Но не това беше най-ужасното. Той светеше. Пламъците играеха по кристалната му повърхност, която отразяваше и пречупваше светлината. Изглеждаше почти… жив.
Всички около кръга се бяха изпънали напрегнато.
— Сега — каза Диана. — Намерете си точка вътре в черепа, в която да гледате. Съсредоточете се върху нея и после разгледайте детайлите наоколо. Продължавайте да се взирате, докато не усетите, че кристалът ви притегля.
