Читать «Посвещаването» онлайн - страница 86

— Но защо вещиците от старото сборище са го изваяли във формата на череп? — поинтересува се Каси.

— Не са го направили те — отвърна Мелани. — Не знаем кой го е изработил, но е много по-стар. По света има и други кристални черепи… никой всъщност не знае колко точно са. Повечето от тях се намират в музеите единият от тях, Британският череп, се намира в „Музея на хората“ във Великобритания. А Черепът на тамплиерите принадлежи на някакво тайно общество във Франция. Просто нашето старо сборище някак се е сдобило с този и го е използвало.

— Черния Джон го е ползвал — поправи я Диана. — Иска ми се Адам да беше намерил някой друг от инструментите на посветените, а не точно този. Това е бил любимият инструмент на Черния Джон и мисля, че може би го е използвал, за да избива хора. Страхувам се, че довечера… не знам. Но се страхувам, че ще се случи нещо ужасно.

— Няма да го позволим — обади се един нов глас от прага.

Сърцето на Каси заби глухо и кръвта нахлу в лицето й.

— Адам — рече Диана.

Тя очевидно се поуспокои, когато момчето отиде при нея, целуна я и седна на перваза на прозореца. Когато Адам беше наблизо, тя като че ли винаги изглеждаше по-спокойна и по-красива.

— Довечера ще проведем церемонията под съвсем строг надзор — рече той. — И ако започне да се случва нещо опасно, веднага ще я прекратим. Подготви ли гаража?

— Не, чаках теб. Сега можем да свалим черепа долу. — Диана отключи големия шкаф и Каси видя кристалния череп, поставен в керамичен съд, пълен с листенца от рози.

— Прилича на главата на Йоан Кръстител — промърмори тя.

— Използвах сол и дъждовна вода, за да опитам да го пречистя — каза Диана. — Но той всъщност има нужда от цялостна обработка с кристали и цветни есенции, а след това трябва да постои закопан във влажна пръст няколко седмици.

— Ще вземем всички необходими предпазни мерки — каза Адам. — Троен кръг на защита. Всичко ще бъде наред.

Той взе черепа, по който бяха полепнали няколко розови листенца, и двамата с Диана се отправиха към гаража. Каси наблюдаваше как Адам излиза.

— Не се тревожи — успокои я Мелани. — По време на ритуала няма да ти се наложи да правиш нищо. Няма и да можеш. Отнема много време, докато се научиш да гледаш в магически кристал — обикновено минават години. Просто ще седиш там и няма да нарушаваш Кръга.

Каси опита да не обръща внимание на снизходителния й тон.

— Чуйте, има ли време някой да ме закара до вкъщи? — попита тя. — Трябва да взема нещо оттам.

Гаражът на Диана беше празен — или поне в него нямаше коли. Подът беше чист, с изключение на кръга, нарисуван с бял тебешир.

— Съжалявам, че ви карам всички да седите на цимента — извини се Диана, — но исках да го направим на закрито, за да съм сигурна, че вятърът няма да угаси някоя от свещите.

В средата на тебеширената окръжност имаше бели свещи, които оформяха по-малък кръг. В самия му център върху кутия от обувки беше поставено нещо, покрито с черен плащ.

— Добре — каза Диана, когато всички се събраха, пристигайки на групички. — Да свършваме с това.