Читать «Посвещаването» онлайн - страница 85

Л. Дж. Смит

— Но не и за нас — добави Лоръл. — Макар че невинаги работят както очакваш. Нещата може да излязат извън контрол. Спомняте ли си, когато Сюзан направо се покри с карнеоли на един футболен мач и едва не стана жертва на масово нападение? Помислих си, че ще избухнат размирици.

Мелани се разсмя.

— Карнеоли е червеникавокафяв камък и е силно стимулиращ обясни тя на Каси. — Ако не го използваш както трябва, можеш да накараш хората да се превъзбудят. Сюзан искаше да привлече вниманието на куотърбека, но без малко да се окаже в леглото с целия отбор. Никога няма да я забравя как махаше карнеолите от дрехите си в тоалетната.

Каси си представи случката и избухна в смях.

— Не бива непрекъснато да носиш оранжеви или червени камъни — добави усмихната Лоръл. — Но, естествено, Сюзан не искаше и да чуе. Нито пък Фей.

— О, да — рече Каси. — Фей носи червен камък на шията си.

— Звезден рубин — каза Мелани. — Много са редки и нейният е много мощен. Може да усилва страстта… или гнева… много бързо.

Имаше още нещо, което Каси искаше да попита. Или по-скоро трябваше да попита, независимо дали искаше, или не.

— Ами камъни като… халцедона? — нехайно зададе въпроса. — Те стават ли за нещо?

— О, да. Те имат защитно действие… могат да те предпазват от жестокостта на света. Всъщност, Диана, ти не даде ли…?

— Да — отвърна Диана, която до момента беше седяла безмълвна на перваза на прозореца и само ги беше слушала. — Когато това лято Адам замина, му подарих една халцедонова роза. Много специална — каза тя и се усмихна при спомена. — Камъкът е плосък, с кръгла форма и в него има нещо като виеща се спирала, като розов цвят. Върху него има пръснати малки кварцови кристалчета.

„И малки раковинки от опаката страна“, помисли си Каси. Стана й лошо. Дори подаръкът, който й беше дал, принадлежеше на Диана.

— Каси? — всички я гледаха.

— Извинявайте — рече тя, отвори очи и се усмихна насила. — Добре съм. Аз… изглежда, малко се притеснявам за това нещо довечера. Каквото и да е то.

Веднага започнаха да й съчувстват. Диана кимна мрачно и показа повече въодушевление, отколкото през цялото време, откакто Каси беше дошла в дома й.

— Аз самата се притеснявам — каза тя. — Прекалено скоро е. Все още не бива да правим това… но нямаме избор.

Мелани се обърна към Каси:

— Разбираш ли, черепът е поел енергия от последния човек, който го е използвал. В него има нещо като отпечатък от извършеното и от онзи, който го е направил. Искаме да разберем какъв е бил той. Затова всички ще се съсредоточим върху това и ще видим какво ще ни покаже черепът. Е, разбира се, възможно е и изобщо да не успеем да го активираме. Понякога само определен човек може да направи това или пък определена последователност от звуци, светлини или движения. Но ако успеем и е безопасно, можем понякога да използваме силата му, за да ни показва разни неща… като например, кой е убил Кори.

— Колкото по-голям е кристалът, толкова повече сила притежава — безрадостно рече Диана. — А това е голям кристал.