Читать «Посвещаването» онлайн - страница 84

— Щях да ти донеса и рози от градината, но всичките отидоха за пречистването на черепа.

Мелани се усмихна на Каси.

— Е, как е най-новата ни вещица? — хладните й сиви очи излъчваха симпатия. Сигурно се чувстваш доста объркана?

— Ами… малко. Искам да кажа… — Каси се замисли за многото неща, които не разбираше, и попита: — Как може да се пречисти черепът с рози?

— Най-добре да питаш Лоръл за това, тя е експертът по растенията.

— Мелани пък добави Лоръл — е експертът по камъните и кристалите, а черепът е кристален.

— Но какво точно е кристалът? — попита Каси. — Аз като че ли дори и това не знам.

— Ами, някои хора наричат кристалите „вкаменена“ вода — обясни Мелани и гласът й доби присмехулно назидателен тон. Тя седна до бюрото на Диана, която се върна и започна да подрежда цветята. Лоръл и Каси се настаниха на леглото. Каси наистина искаше да научи повече за магиите. Все пак беше вещица, макар да не можеше да направи единственото заклинание, което си струваше да опита. — Водата се свързва с елементите и ги кара да нарастват. Но на мен ми харесва да ги свързвам с плажа.

Лоръл изсумтя, а Каси примигна.

— Плажът?

Мелани се усмихна.

— Да, плажът се състои от пясък и вода, нали? А пясъкът е силиций. Когато събереш силиция и водата, при подходящи условия се получава силициев диоксид — кварцов кристал. Така че вода плюс пясък плюс топлина плюс налягане е равно на кристал. Останка от един древен плаж.

Каси остана смаяна.

— И от това е направен черепът?

— Да. Той е чист кварц. Има и други видове кварц, други цветове. Аметистът е лилав. Лоръл, носиш ли аметист?

— Иска ли питане? Особено като се има предвид церемонията довечера. — Лоръл отметна назад дългата си светлокестенява коса, за да покаже на Каси ушите си, на които висяха кристали с наситен лилав цвят. — Харесвам аметистите — обясни тя. — Те успокояват и балансират. Ако ги носиш заедно с розов кварц, помагат да привлечеш любовта.

Стомахът на Каси се сви. Всичко щеше да е наред, стига да стояха настрани от теми като любовта.

— Какви други камъни има? — попита тя Мелани.

— О, много са. В семейството на кварца влиза и цитринът. — Дебора често го носи. Той е жълт и подпомага физическата активност. Дава сила, енергия. Такива неща.

— Дебора не страда от недостиг на енергия — измърмори Лоръл.

— Аз обичам да нося нефрит — продължи Мелани и обърна лявата си китка, за да покаже на Каси красива гривна, инкрустирана с бледозелен, полупрозрачен камък. — Нефритът носи мир и покой. И запазва ума ти винаги ясен.

Каси заговори колебливо:

— Но… тези неща наистина ли действат? Искам да кажа, знам, че последователите на Ню Ейдж много си падат по кристалите, но…

— Кристалите нямат нищо общо с Ню Ейдж — отвърна Мелани и погледна с укор към Лоръл, която сякаш се канеше да започне спор. — Скъпоценните камъни са били използвани още от древността… и понякога доста умело. Проблемът е, че въздействието им зависи от уменията на човека, който ги носи. Имат способността да съхраняват енергията и ти помагат да призоваваш силите, но само ако имаш дарбата за това. Така че за повечето хора са безполезни.