Читать «Посвещаването» онлайн - страница 83

— Виждаш ли, ние сме повече — каза Фей на Диана и очите й с цвят на мед искряха триумфиращо. — Или ще ни позволиш да изпробваме черепа… или още сега ще поискам гласуване и ще видим дали ще продължиш да бъдеш водач.

Диана стисна челюст.

— Добре — равно рече тя най-накрая. — В събота ще се опитаме да го активираме, но само това — нищо повече. Ще издържиш ли дотогава?

Фей кимна милостиво. Беше спечелила и го знаеше. — В събота вечерта — каза тя и се усмихна.

Погребението на Кори беше в петък. По време на обреда Каси стоя с останалите членове на клуба и плака заедно с тях. След това на гробището Дъг Хендерсън и Джими Кларк — момчето, с което Кори беше излизала през лятото, се скараха. Наложи се всички от клуба да се намесят, за да ги разтърват. Явно възрастните се бояха да ги докоснат.

Съботата дойде ясна и студена. След като прекара по-голямата част от деня вторачена в някаква книга, преструвайки се, че чете, вечерта Каси отиде в дома на Диана. Беше напрегната заради предстоящия ритуал с черепа, но най-вече заради Адам. „Независимо какво се случва — напомняше си тя, — няма да позволя някой да узнае за чувствата ми. Ще запазя тайната, дори това да ме убие.“

Диана изглеждаше уморена, сякаш напоследък не си доспиваше. От деня на посвещаването й насам двете за пръв път оставаха сами. Каси седеше в красивата й спалня, взряна в кристалите на прозореца, и почти успяваше да си внуши, че Адам не се е върнал, че всъщност изобщо не съществува. Преди нещата бяха толкова прости, тя беше щастлива да бъде с Диана.

Загледа се в другите репродукции по стените, на които не беше обърнала внимание първия ден.

— И тези ли са богини? — попита тя.

— Да. Това е Персефона — дъщеря на богинята на плодородието.

Гласът на Диана беше тих и уморен, но когато погледна към картината, тя се усмихна. На нея беше изобразена смееща се стройна девойка, която береше цветя. Всичко около нея цъфтеше, а лицето й сияеше от младост и жизненост.

— А тази коя е?

— Атина, богинята на мъдростта. Тя също не се е омъжила — като Артемида, богинята на лова. Всички богове са ходели да се съветват с нея.

Богинята беше висока, с широко чело и ясни спокойни сиви очи. „Естествено, че са сиви — каза си Каси, — нали снимката е черно-бяла.“ Но някак си беше убедена, че те така или иначе бяха сиви, студени и интелигентни.

Обърна се към следващата картина.

— А това…

В този момент от долния етаж долетяха гласове:

— Ехо? Има ли някой горе? Входната врата беше отключена.

— Качвайте се — извика Диана. — Татко е на работа… както винаги.

— Ето — каза Лоръл, когато се появи на прага. — Реших, че може да ти харесат. Набрах ги по пътя.

Момичето протегна ръката, в която държеше пъстър букет.

— О, сапунчета! Толкова са нежни с този розов цвят. После мога да ги изсуша за сапун. И мимози, и диви кученца. Ще отида да донеса ваза.