Читать «Посвещаването» онлайн - страница 59

— Какво чакаме? Защо просто не я хванем? — питаше Дебора, когато Каси влезе в задната стаичка. Нейният клас не беше в обедна почивка, но явно през този ден никакви правила не важаха. — Всички я чухме да го казва — продължи Дебора. — Сюзан, Фей и аз… дори тя го чу. — Тя махна към Каси, която с вдървени пръсти се опитваше да извади кутийка сок от машината. — Тази кучка каза, че ще го направи, и го направи. Така че какво чакаме?

— Чакаме истината — тихо и хладно отвърна Мелани.

— От тях ли? От външни хора? Не говориш сериозно. Те никога няма да признаят, че Сали го е извършила. Полицаите твърдят, че е било нещастен случай. Нещастен случай! Нямало следи от борба, казват. Подхлъзнала се била на мокро стъпало. Но знаеш ли какво говорят учениците? Разправят, че е бил някой от нас!

Лоръл вдигна поглед от горещата вода, която изливаше върху някакви сушени листа в чашата си. Носът й беше червен.

— Може и да е бил някой от нас — каза тя.

— Кой например? — разпали се Дебора.

— Например някой, който не я е искал в клуба. Някой, който се е опасявал, че тя ще застане на грешната страна — рече Лоръл.

— Всички знаем коя страна би могла да има подобни опасения — обади се нов глас и когато Каси се извърна, едва не изпусна сока си.

Беше Фей. Никога досега не я беше виждала в задната стая, но сега тя беше тук и очите й с цвят на мед горяха от едва сдържан гняв.

— Е, страната на Диана определено нямаше от какво да се бои — отвърна Лоръл. — Кори боготвореше Диана.

— Така ли? Тогава защо през последната седмица обядваше с мен? — попита Фей със своя провлечен дрезгав глас.

Лоръл я зяпна объркано. После лицето й се проясни и тя поклати глава.

— Не ме интересува какви ги говориш, никога няма да ме накараш да повярвам, че Диана е наранила Кори.

— Права е — вметна и Сюзан за изненада на Каси. — Диана не би го направила.

— Пък и ние вече знаем кой би го направил — остро додаде Дебора. — Била е Сали… или пък онзи идиот, гаджето й. Аз казвам да ги пипнем… сега!

— Права е — каза Шон.

Лоръл го погледна, после извърна очи към Дебора, и накрая към Фей.

— Ти какво мислиш, Мелани? — попита тя след известна пауза.

Гласът на Мелани беше все така тих и отчужден:

— Мисля, че се налага да проведем събрание.

Шон отривисто заклати глава.

— Права е.

Тъкмо тогава влезе и Диана. Следваха я братята Хендерсън. И двамата изглеждаха опустошени… объркани. Сякаш не разбираха как е могло това да им случи. Около очите на Крис имаше червени кръгове.

Всички утихнаха при вида на близнаците. Когато двамата се настаниха на масата, в стаята се възцари мълчание.

После Фей се обърна към Диана.

Очи й приличаха на два златни пламъка.

— Седни — равно рече тя. Трябва да поговорим.

— Да — отвърна Диана и седна, а Фей я последва.