Читать «Посвещаването» онлайн - страница 56

— Да… всъщност, тя всъщност дойде, когато те почти бяха приключили. Бяха цяла група, но Фей само на нея й позволи да остане. Фей каза…

— Какво каза Фей? — попита Диана примирено.

— Тя каза: „Не си представях, че ще се храниш в столовата с останалите добродетелни идиоти.“ — Каси не спомена частта за Кралицата на непорочността.

— Хм. И какво й отвърна Кори?

Каси се почувства неудобно.

— Каза нещо от сорта, че прекалената добродетел е скучна. Но не остана дълго с тях. Мисля, че Фей и Сюзан се опитваха да я засрамят.

— Да-а — промълви Диана и продължи да хапе устните си.

— Както и да е — продължи Каси. — Нямам нищо против, че не съм поканена на тържеството, но мислиш ли… ами, че има шанс някой ден и аз да вляза в клуба?

Зелените очи на Диана леко се разшириха.

— О, Каси. Ти не би искала това — отвърна тя.

— Знам, че миналата седмица казах някои неща, които създадоха такова впечатление. Но ти спомена, че не трябва да съдя за клуба по Фей, и аз мисля, че си права. Освен това харесвам Мелани, и Лоръл, и Кори… дори Сюзан понякога е поносима. Дори Крис Хендерсън. Така че си мислех, че може би… — Тя се смути и остави изречението недовършено.

Усети как сърцето й се разтуптя.

— Нямах това предвид — отвърна Диана. — Исках да кажа, че не би искала, защото мечтаеш да се върнеш у дома, в Калифорния, когато това бъде възможно. Така е, нали? Каза, че планираш да посещаваш колеж там, нали така?

— Ами, да, като завърша гимназия, но… — Наистина беше казала това през онази първа вечер, когато беше в дома на Диана. Вече дори не беше толкова сигурна, че го иска, но не знаеше как да го обясни. — Но това какво общо има? Искам да кажа, че за да стана член, не е необходимо да остана тук до края на живота си, нали?

Диана задържа погледа си върху пътя.

— Трудно е за обяснение. — После меко добави: — Във всеки случай… опасявам се, че членството е някак ограничено.

Ненадейно Каси си припомни думите, които Дебора беше изрекла, след като Кори си беше отишла. Едно свободно място — един кандидат. Освен това Кори беше израснала тук. Крис и Дъг й бяха братя. Тя не беше непозната, приемана само по настояване на Диана, не беше кученце, взето от улицата.

— Разбирам — промълви Каси.

Опита се да звучи така, сякаш й беше безразлично, сякаш нямаше значение дали ще я приемат в клуба. Но не беше така. Имаше ужасно значение.

— Не, не разбираш — промърмори Диана. Но си мисля, че е за добро. Наистина, Каси, повярвай ми.

* * *

— О, не — промълви Диана. — Няма го тиксото. Сигурно се е търколило под седалката на колата. Ти стой тук, няма нужда и двете да се връщаме.

Диана се обърна и тръгна бързо към паркинга.

Тази сутрин бяха подранили. Диана носеше плакат, който двете с Лоръл бяха изрисували и на който пишеше: Честит рожден ден, Кори! Лоръл искаше да го закачи над главния вход на училището и Каси беше предложила да й помогне. Мислеше си, че жестът й е благороден и щедър, като се имаше предвид, че все още не беше поканена на тържеството. А и по този начин щеше да покаже, че не се чувства засегната.