Читать «Посвещаването» онлайн - страница 54

— О, Боже, не е възможно все още да ядеш тези неща! Не знаеш ли какво има в тях, Сюзан? Говежда лой, свинска мас, палмово масло… и около петдесет процента захар…

Диана прехапа устни, а Каси се разтресе безмълвно в опит да задържи физиономията си сериозна. В същия миг и Диана избухна в смях.

Останалите озадачено ги изгледаха.

Каси се усмихна, свела поглед към сандвича си с риба тон. След всичките тези седмици на самота, най-сетне беше намерила мястото, към което принадлежеше. До Диана. Беше приятелка на Диана, осиновена сестра на Диана.

10

Този петък и Кори дойде в задната стаичка, за да обядва. Изглежда, боготвореше по-големите момичета и дори без да го осъзнава, се отнасяше с уважение дори към Каси, което беше хубаво. Сюзан и Дебора определено не се държаха така. Червенокосата се правеше, че не я забелязва, освен ако не се налагаше да я помоли да й подаде нещо, а рокерката само я гледаше кисело, когато се разминаваха в коридора. Дебора и Дъг — другият от братята Хендерсън — само веднъж се появиха в задната стаичка, откакто Каси се хранеше там, и през цялото време спореха ожесточено за някаква хеви метъл група.

Нито Фей, нито Ник — тъмното, студено и красиво момче, което беше спасило раницата й, не се появиха тази седмица.

Но Кори Хендерсън беше мила. Сега, когато Каси знаеше, че Дъг и Крис са й братя, вече забелязваше колко си приличат. Кори имаше същата руса коса и синьо-зелени очи, които винаги подчертаваше с тюркоазена огърлица и пръстен. Тя обаче не беше толкова дива като братята си. Изглеждаше обикновено, дружелюбно момиче, което скоро щеше да стане на петнайсет.

— Толкова отдавна го чакам. Не мога да повярвам, че най-накрая ще се случи — каза тя на обяд. — Само като се сетя, че следващия вторник е денят! Татко каза, че можем да направим тържество долу на плажа, или поне не каза, че не можем, а аз искам този ден наистина да бъде специален, защото… — думите й внезапно секнаха.

Каси проследи погледа й и видя, че Диана беше прехапала устни и почти незабележимо поклаща глава.

Зачуди се какво толкова лошо беше казала Кори. И тогава й хрумна, че тя за пръв път чува за тържеството, макар че то очевидно не беше новост за останалите. Нима не беше поканена?

— Мислиш ли, че Адам ще се върне навреме за… имам предвид, кога мислиш, че ще си дойде Адам? — запъна се Кори.

— Не знам всъщност. Надявам се да е скоро, но… — Диана леко сви рамене. — Кой може да каже?

— Кой е Адам? — попита Каси, решена да покаже, че тържеството не я интересува.

— Искаш да кажеш, че още не ти е разказала за Адам? Диана, прекалената скромност не е хубаво нещо — рече Мелани, а спокойните й сиви очи гледаха невярващо.

Страните на Диана поруменяха.

— Просто не остана време… — запъна се тя, а Лоръл и Мелани задюдюкаха.

Каси се изненада. Никога преди не беше виждала Диана да реагира по този начин.

— Не, сериозно каза. Кой е той? Вие гаджета ли сте?

— Още от деца обясни Лоръл. — Винаги са били заедно.

— Но къде е той? В колеж ли е? Какъв е?